Гренландска акула
Гренландската акула (Somniosus microcephalus), известна още като полярна акула е бодилестоподобна акула от семейство Somniosidae. Това е една от най-големите акули, с размери, сравними с тези на голямата бяла акула. Най-големите екземпляри от този вид могат да достигнат почти до 8 m при тегло до 2,5 тона. Въпреки това, най-често се срещат видове с размери от 3 до 4,8 m и тегло до 400 кг.[2]
Гренландска акула | ||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
Уязвим[1] | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Bloch & Schneider, 1801) | ||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||
Гренландска акула в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Разпространение и местообитане редактиране
Гренландската акула е широко разпространена в северната част на Атлантическия океан край бреговете на Гренландия и Исландия.
Хранене редактиране
Основно се хранят с риба и по-рядко с тюлени. Описани са случаи, в които в стомасите на полярни акули са открити остатъци от полярни мечки и северни елени.
Размножаване редактиране
Размножителният период за този вид акули е през пролетта. Женската снася около 500 елипсовидни яйца с размери около 8 cm на дължина.
Продължителност на живот редактиране
Гренландската акула има най-продължителен живот от всички гръбначни видове. Една такава акула била маркирана в Гренландия през 1936 г. и заловена през 1952 г. Нейните измервания показват, че тези акули растат с около 0.5 – 1 см годишно. През 2016 г. е направено проучване в което участват 28 акули, които варират от 81 до 502 см (2.7 – 16.5 фута) на дължина. На най-старото от животните и най-голямото, е направено радио въглеродно датиране за определяне на възрастта. Установено е че възрастта на акулата е около 392 ± 120 години (не на по-малко от 272 години и на повече от 512 години). Авторите допълнително смятат, че видът достига полова зрялост на около 150 години.
Източници редактиране
- ↑ Somniosus microcephalus (Bloch & Schneider, 1801). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Wood, Gerald. The Guinness Book of Animal Facts and Feats. 1983. ISBN 978-0-85112-235-9.