Гробище
Гробището е място, където се полагат тленните останки или пепел след кремация на починалите. На гробището се извършват последните ритуали по отдаване на почит към мъртъвците и религиозните обичаи, свързани със смъртта.
Има различни обичаи на погребване, но обикновено тялото се полага в гроб и се покрива под дълбок слой пръст, за да се осигури неговото естествено разлагане. Край гроба се поставя надгробна плоча с името на починалия, неговите дати на раждане и смърт, евентуално и снимка. Понякога след време костите се ексхумират и се съхраняват в специални костници. Според начина на третиране на мъртвото тяло, погребванията биват чрез трупополагане (погребение в тесен смисъл) и съхраняване на пепелта от кремацията.
Съществуват множество религиозни предписания и ритуали, свързани с погребалните практики и гробищата. В България все още се предпочита погребението на тялото пред кремацията. Православната църква, най-многобройната религиозна група в страната, макар да не осъжда категорично кремацията, препоръчва погребението да бъде на тяло, а не на пепел. Това има значение по-скоро за вярата на живите, отколкото за съдбата на мъртвите в задгробния свят, според православието.
От 7 век в Европа погребенията са били под контрола на църковната власт и тогава гробищата са се разполагали в места около самата сграда на църквата. По-късно надделява тенденцията да се разполагат на изолирано място, за да се осигури т.нар. „вечен покой“ на мъртвите, както и за да се постигне отдалеченост от жилищните райони заради неблагоприятните ефекти при разлагането на човешкото тяло. Като пример може да се посочи ексхумацията и преместването на скелети от основните гробища на Париж в парижките катакомби през 18 век. В началото на 19 век контролът върху местата за разполагане на гробищата се съсредоточава в общинската власт.
Видове гробища редактиране
Известни гробища редактиране
По света редактиране
- Пер Лашез (Cimetière du Père Lachaise) – Париж, Франция
- Скугсширкогорден (Skogskyrkogården) – Стокхолм, Швеция
В България редактиране
- Бургас
- Централни бургаски гробища
- Варна
- Централни гробища, бул. „Владислав Варненчик“
- Нови гробища, с. Тополи
- Велико Търново
Гробището се намира на запад, пътя към село Беляковец. Старите гробища са в парк „Дружба“ като там са запазени гробовете на Колю Фичето[1] (оригиналния кръст е в музея), Венета Ботева и дъщеря ѝ[2], Добри Войников[3], Христо Иванов-Големия и много други видни личности, на изток от парка се намира масов гроб и монумент[4] на избити през 1944 от комунистическия режим търновци[5]. Руски гробища е парк с църква до разклон Качица, край магистралния път София-Варна. Стари турски гробища има от изхода на студентски град (турска махала) към магистралата София-Варна[6]. - Кюстендил
- Централни гробища, ул. „Дупнишко шосе“
- Плевен
- Гробищен парк „Стадиона“
- Горноплевенски гробищен парк
- Гробищен парк „Чаира“
- Турско гробище
- София
- Централни софийски гробища
- Гробищен парк „Малашевци“
- Гробищен парк „Бояна“
- Гробищен парк „Горна баня“
- Гробищен парк „Симеоново“
- Гробищен парк „Полето“ (Банкя)
- Гробищен парк „Драгалевци“
- Гробищен парк „Княжево“
- Гробищен парк „Дървеница“
- Гробищен парк „Владая“
- Гробищен парк „Бакърена фабрика“
Източници редактиране
- ↑ Gengen4ev. Гробът на Колю Фичето (Велико Търново)
- ↑ Gengen4ev. Гроб и паметник на Венета Ботева и дъщеря ѝ (Велико Търново)
- ↑ Gengen4ev. Гробът на Добри Войников (Велико Търново)
- ↑ Gengen4ev. Възпоминателен кръст, общ гроб
- ↑ Великотърновци почетоха паметта на жертвите на комунизма // Посетен на 30.07.2020.
- ↑ Стари турски гробища край Велико Търново
Външни препратки редактиране
- Кремацията на мъртвите Архив на оригинала от 2013-09-30 в Wayback Machine., статия за православното разбиране за кремацията.