Групов интелект
Груповата интелигентност се отнася до процес, при който големи групи от хора заедно и едновременно се приближават до общи точки на знание. Според някои изследвания, малките групи се справят по-добре от индивидуалните опити за справяне с въпроси и проблеми. [1]
Социалните психолози изучават груповата интелигентност и свързаните с това теми като децентрализираното вземане на решение и груповото знание, използвайки демографска информация, за да изучат развитието на една такава интелигентност и резултатите и последствията това за една продължителна социална промяна.
Терминът групова интелигентност описва как при най-добрите обстоятелства, големи групи от хора едновременно се доближават до тези общи точки на знание в определена област или области. Терминът често се използва взаимозаменяемо с колективна интелигентност, коинтелигентност, групово знание и мисловност на стадото.
Източници редактиране
- ↑ Williams, Wendy M.; Sternberg, Robert J., Group Intelligence: Why Some Groups Are Better than Others, 1988
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Group intelligence в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |