Гръмотрън

род растения

Гръмотрън (Ononis) е род дребни медоносни храсти, полухрасти и тревисти растения от семейство бобови. Около 75 вида, разпространени в Европа, Средиземноморието и Централна Азия. В България се срещат 7 вида. Расте по тревисти, песъчливи и сухи места, храсталаци, брегове на реки, глинесто-варовити терени, сухи планински пасища, крайморските песъчливи брегове до 1500 м н.в. Притежава изключително здрава коренна система. Трите най-разпространени вида в България са Кози гръмотрън (Ononis hircina), Измамлив гръмотрън (Ononis decipiens) и Наведен гръмотрън (Ononis reclinata).

Гръмотрън
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Бобовоцветни (Fabales)
семейство:Бобови (Fabaceae)
триб:Trifolieae
род:Гръмотрън (Ononis)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Гръмотрън в Общомедия
[ редактиране ]

Произход на името редактиране

Името на рода Ononis произлиза от гръцки език: onos – „магаре“ и onimeni – „полезен“. Гръмотрънът носи също и народното наименование магарешки трън, а поради многото шиловидни бодли и волска спирка.

Употреба редактиране

 
ботаническа илюстрация

Гръмотрънът се използва като лечебно средство в медицината. Използват се корените (отвара, запарка) и надземната част (запарка). Прочутият гръцки ботаник от 1 век от новата ера Диоскорид пише: „Кората от корените накисната във вино повишава уринирането, намалява песъчинките и камъните в бъбреците, разяжда (почиства) краищата на язвите и ги обгръща със здрава тъкан“.

Използвани части
  • кората на корена и листата.
Съдържание
Свойства
  • очистително, потогонно, противовъзпалително, антисептично

Източници редактиране