Гугол
Тази статия е за числото 10100. За интернет търсачката вижте Гугъл.
Гугол (от английски: googol) е именувано число в математиката, равно на 10100 или на 1 със сто нули.
История на термина редактиране
През 1938 г. американският математик Едуард Кеснер (Edward Kasner, 1878 – 1955) се разхождал в парка с двама свои племенници и обсъждал с тях големите числа. В хода на разговора станало дума за число със сто нули, което нямало свое име. Единият от племенниците, деветгодишния Милтън Сирота (Milton Sirotta), предложил да нарекат това число „гугол“ (googol). През 1940 г. Едуард Кеснер съвместно с Джеймс Нюман написал научно-популярната книга Mathematics and the Imagination („Математиката и въображението“) („New Names in Mathematics“), където и разказал за числото гугол.
Гугол като число редактиране
Гугол е с около 20% по-малък от 70! (70 факториел)[1]. Има само два прости делителя – 2 и 5.
В двоично представяне гугол е число от 333 бита, от които последните 100 цифри са нули[2].
В шестнадесетична бройна система гугол се състои от 84 цифри, от които последните 25 цифри са нули[3]
Използвайки официално приетата в САЩ, Русия, Украйна и др. страни система за наименование на числата, гугол може да се нарече десет дуотригинтилиона, етимологията на което е свързана с латинското число 33 и означава, че трябва 33 пъти да се вземат по три нули – окончание „илион“.
Интересни факти редактиране
- Популярната Интернет-търсачка Google извежда наименованието си тъкмо от тази дума, като е търсено повече фонетично, отколкото смислово съответствие.
- Гугол е по-голямо число от броя на всички частици в известната ни Вселена които по различни оценки са между 1079 и 1081[4].
- Куб запълнен с гугол атома на алуминия има страна дълга 58 млн. светлинни години.
- Ако се начертае правилен многоъгълник с гугол страни превишаващ по размери 1027 пъти известната ни Вселена, то той все едно ще изглежда като окръжност, даже ако се разглежда в мащаб дължината на Планк ( = 1,616 × 10−35 м). Да се начертае такъв многоъгълник е невъзможно, защото няма да стигнат атомите на цялата Вселена.
Вижте също редактиране
Външни препратки редактиране
- ↑ (70! = 11 978 571 669 969 891 796 072 783 721 689 098 736 458 938 142 546 425 857 555 362 864 628 009 582 789 845 319 680 000 000 000 000 000 ≈ 1,197857 × 10100)
- ↑ 0001 0010 0100 1001 1010 1101 0010 0101 1001 0100 1100 0011 0111 1100 1110 1011 0000 1011 0010 0111 1000 0100 1100 0100 1100 1110 0000 1011 1111 0011 1000 1010 1100 1110 0100 0000 1000 1110 0010 0001 0001 1010 0111 1100 1010 1010 1011 0010 0100 0011 0000 1000 1010 1000 0010 1110 1000 1111 0001 0000 0000 0000 0000 0000 0000 0000 0000 0000 0000 0000 0000 0000 0000 0000 0000 0000 0000 0000 0000 0000 0000 0000 0000 00002
- ↑ 1249 AD25 94C3 7CEB 0B27 84C4 CE0B F38A CE40 8E21 1A7C AAB2 4308 A82E 8F10 0000 0000 0000 0000 0000 000016
- ↑ Mass, Size, and Density of the Universe // National Solar Observatory, 21 мая 2001 года