Гундобад
Гундобад (на латински: Gundobad; Gundebald; † 516) e генерал и patricius на Западната Римска империя. След смъртта на чичо му Хилперих I той става крал на Бургундия (480 – 516).
| Гундобад | |
| римски военачалник и крал на Бургундия | |
 | |
| Роден |
около 450 г.
|
|---|---|
| Починал | 516 г.
|
| Религия | Арианство |
| Семейство | |
| Баща | Гундиох |
| Братя/сестри | Годомар I Годегизел Хилперих II Клотилда Бургундска |
| Деца | Годомар II Зигизмунд |
| Гундобад в Общомедия | |
Произход и управление редактиране
Гундобад е арианин и най-възрастният син на краля на Бургундия Гундиох и Каретена, католичка от франките.
През 472 г. Гундобад е извикан от чичо си генерал Рицимер в Италия.[1] След смъртта на Рицимер (18 август 472 г.) император Олибрий поставя Гундобад на неговото място като magister militum. Такъв е до март 473 г. Когато новият император Юлий Непот пристига в Рим със силната си войска, Гундобад си отива по неизвестни причини обратно в Бургундия.
След смъртта на чичо му Хилперих I († 480) Гундобад управлява като крал Бургундия заедно с братята си Годегизел, Хилперих II и Годомар I, понеже по бургундско право всички синове са наследници. Резиденцията на Гундобад е в Лион. Братята му умират през 486 и 493 г. и Гундобад става единственият крал на Бургундия.
През 490 г. той напада Лигурия. Малко преди 500 г. издава по римски образец законовата сбирка Lex Burgundionum.
Около 500 г. Гундобад жени сина си Зигизмунд за Ариагна Острогота, дъщерята на Теодорих Велики.[2] Отменя закона за наследството на трона от всички синове и синът му Зигизмунд го наследява.
Гундобад умира доста стар през 516 г.
Източници редактиране
- ↑ Йоан Антиохийски, Fragment 209, 1f; Йоан Малала, Weltchronik 375.
- ↑ Енодий, Vita Epiphanii, 138f., 163.
Литература редактиране
- H. H. Anton: Gundobad. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde (RGA). Bd. 13 (1999), S. 213 – 216.
- Frank M. Ausbüttel: Germanische Herrscher. Von Arminius bis Theoderich. Darmstadt 2007, S. 108 – 120.
- Conrad Benjamin: Gundobadus. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band VII,2, Stuttgart 1912, Sp. 1938 – 1940.
- Franz Beyerle (Hrsg.): Gesetze der Burgunden (Germanenrechte Bd. 10). Weimar 1936.
- Reinhold Kaiser: Die Burgunder. Kohlhammer, Stuttgart u.a. 2004.
Външни препратки редактиране
- Gundobad. Historisches Lexikon der Schweiz.