Уикипедия

Густав Льобон

Френски психолог

Густав Льобон или Густав Льо Бон (старо изписване Густав Ле Бон) (на френски: Gustave Le Bon) е френски психолог, историк, социолог и антрополог, основател на социалната психология, автор на популярната монография „Психология на тълпите“.

Густав Льобон
Gustave Le Bon
Френски психолог
Роден
Починал
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция
Учил вПарижки университет
Активен периодот 1880 г. до 1885 г.
Семейство
Съпруганяма
Густав Льобон в Общомедия

Биография редактиране

Роден е на 7 май 1841 година в Ножан льо Ротру, Франция. Получава научна степен по медицина.

Льобон създава доктрината за йерархията на расите. Критериите, които постановява, включват степента на способностите за разсъждения, силата на вниманието и владеенето на инстинктивните потребности. Сравнявайки например психичните характеристики на англосаксонците с тези на испаноговорещите, той намира, че англосаксонците ги превъзхождат във всяко отношение.

Разработва и друга йерархия, която нарича йерархия на половете. В тази система животните, психично болните, социалистите, децата, дегенератите и примитивните народи, се смятат за малоценни същества. Убеден е, че поведението на хората в тълпата се различават съществено от индивидуалното човешко поведение. В тълпата съществува съвместност и единство на психиката, което може да се изрази като нетолерантност, неустоима сила или безотговорност. Действията на тълпите могат да са внезапни и екстремални; интелектуалните процеси са рудиментарни и механични. Това е една от няколкото теории за „груповата психика“, които процъфтяват по това време.

Умира на 13 декември 1931 година в Марн Ла Кокет на 90-годишна възраст.

Библиография редактиране

На френски език
  • La mort apparente et inhumations prématurées (1866)
  • Traité pratique des maladies des organes génitaux-urinaires (1869)
  • La vie (Traité de physiologie humaine) (1874)
  • La Méthode graphique et les appareils enregistreurs (1878)
  • Recherches anatomiques et mathématiques sur les variations de volume du cerveau et sur leurs relations avec l'intelligence (1879)
  • La Fumée du tabac (1880
  • Voyage aux Monts-Tatras (1881)
  • L'Homme et les sociétés – Leurs origines et leur histoire (1881)
  • La Civilisation des Arabes (1884)
  • Voyage au Népal (1886)
  • Les Levers photographiques (1888)
  • Les Premières Civilisations de l'Orient (1889)
  • L'Équitation actuelle et ses principes. Recherches expérimentales (1892)
  • Les Civilisations de l'Inde (1893)
  • Les Monuments de l'Inde (1893)
  • Les Lois psychologiques de l'évolution des peuples (1894)
  • La psychologie des foules (1895)
  • Psychologie du socialisme (1898)
  • Psychologie de l'éducation (1902)
  • L'évolution de la matière (1905)
  • La naissance et l'évanouissement de la matière (1907)
  • L'évolution des forces (1907)
  • Psychologie politique (1910)
  • Les Opinions et les croyances (1911)
  • Aphorismes du temps présent (1913)
  • La Vie des vérités (1914)
  • La Révolution française et la psychologie des révolutions (1912)
  • Enseignements psychologiques de la guerre européenne (1915)
  • Premières conséquences de la guerre (1917)
  • Hier et demain. Pensées brèves (1918)
  • Le Déséquilibre du monde (1923)
  • Les Incertitudes de l'heure présente (1924)
  • Bases scientifiques d'une philosophie de l'histoire (1931)
На български език
  • Еволюция на цивилизациите, Русе 1898, 95 с.[1]; София: Асеневци, 2014 (90 c.), ISBN 978-954-8898-52-2[2]
  • Психологическите закони за развитието на народите, Лом 1899
  • Психология на тълпите, Кюстендил 1905, (212 с.)[3]; София: Жарава, 2002 (155 с.)[4]; София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995 (148 с.), ISBN 954-07-0597-5[5]; София: Асеневци, 2014 (144 c.), ISBN 978-954-8898-36-2[6]
  • Създаване и уничтожаване на материята, 1913, 55 с.
  • Психологическите закони за развитието на народите, Сливен 1922, 280 с.
  • Афоризми на днешното време, София 1923, 155 с.
  • Магия, духове и наука, София 1924, 40 с.(2 издание – София 1930, 36 с.)
  • Що е материя? Превръщане на вещество в енергия, София 1926, 47 с.
  • Научните основи на философия на историята, София 1938, 150 с.
  • Политическа психология, София 1940, 280 с.
  • Психологични закони за развитието на народите, Сириус 4, 2004, ISBN 954-8582-24-4; София: Асеневци, 2013 (118c.), ISBN 978-954-8898-43-0
  • Политическа психология, Сириус 4, 2004; София: Асеневци, 2014
  • Психология на революцията. Френската революция: причини, развитие, последствия, (322 с.) София: Асеневци, 2021, ISBN 978-619-7586-31-2

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  • Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998.
  1. ↑ COBISS[неработеща препратка]
  2. ↑ COBISS[неработеща препратка]
  3. ↑ В каталога COBISS[неработеща препратка]
  4. ↑ COBISS[неработеща препратка]
  5. ↑ COBISS[неработеща препратка]
  6. ↑ COBISS[неработеща препратка]

Външни препратки редактиране

Тази статия за психолог все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Густав_Льобон&oldid=12231871“.