Дебрен
Тази статия е за селото в България. За обезлюденото село в Гърция вижте Дебрен (Драмско).
Дѐбрен е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.
| Дебрен | |
 | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2412 души[1] (15 март 2024 г.) 134 души/km² |
| Землище | 18 023 km² |
| Надм. височина | 883 m |
| Пощ. код | 2961 |
| Тел. код | 07523 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 20331 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Гърмен Феим Иса (ДПС; 2019) |
| Кметство – кмет | Дебрен Изер Чаушев (ДПС) |
География редактиране
Село Дебрен се намира в планински район близо до град Гоце Делчев.
.
История редактиране
Древна е историята на старото село и днес можем да видим останки от няколко епохи в местностите Свети Георги, Свети Архангел, Алангерица, Гармаде, Пирек, Селище и други. На километър северно от днешното село са открити следи от късноантична църква.[2]
В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Дебрен (Дебрани-и бюзюрг) е посочено като село, в което живеят 4 немюсюлмански семейства.[3] В други османски документи селото се среща изписано само като Дебрани (на османски турски: دبــرﺍﻧـﻰ).[4]
В XIX век Дебрен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дебрен (Débren) е посочено като село с 60 домакинства и 160 жители помаци.[5] Според Стефан Веркович към края на XIX век Дебрен има мюсюлманско мъжко население 331 души, което живее в 100 къщи.[6]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Дебрен, на ЮИ от града 7 часа. Път тесен и стръмен. В полите на Боздаг, 1 1/2 час до Карасу. Скотоводци и земледелци. Околност планиниста. Всичките помаци, 180 къщи.[7] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Дебрен е българо-мохамеданско селище. В него живеят 550 българи-мохамедани[8] в 70 къщи.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Дебрен е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]
Новото село води началото си от 1968 година, когато жителите решават да преместят селото в близост до равнинната част, което ще улесни труда им като земеделски производители. Дебрен е благоустроено и има канализация и водопровод. В 2004 година отваря врати ново училище. В селото функционира читалище „Отец Паисий“. В 1993 година жителите на селото със собствен труд и средства изграждат просторна джамия.
В старото село са запазени джамията и църквата „Свети Георги“.[11]
Население редактиране
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]
| Численост | |
| Общо | 2251 |
| Българи | 1417 |
| Турци | 37 |
| Цигани | 21 |
| Други | 22 |
| Не се самоопределят | 232 |
| Неотговорили | 522 |
Литература редактиране
- Топчиева, Атидже. Село Дебрен. История и фолклорни традиции. 2010.
- Георгиева, Албена. Рецепти от селата Гърмен, Дебрен, Дъбница, Огняново и Рибново, Гоцеделчевско. София, Гутенберг, 2004. ISBN 954-9943-75-5.
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 151.
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 294.
- ↑ Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 58.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128-129.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 11.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
- ↑ Църква „Св. Георги“ - Старо Дебрен // Български турист. Посетен на 19 януари 2021 г.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.