Дебрецен
Дебрецен (на унгарски: Debrecen) е град в Източна Унгария, център на окръг Хайду-Бихар. Той е втори по големина в страната след столицата Будапеща и има население от 202 402 души (2019). Образува урбанизирана зона с население от 328 642 души, която е втора по големина в страната. Дебрецен е изключително чист град. В Дебрецен е разположен Дебреценският университет. Градът отстои на 30 км от румънската граница и на 230 км от столичния мегаполис Будапеща. През Дебрецен преминава важната железопътна артерия, водеща от Будапеща през Солнок, Дебрецен и Ниредхаза към украинската граница, респективно страните от бившия социалистически блок.
| Дебрецен Debrecen | |
| — град — | |
  | |
 | |
  Дебрецен | |
| Страна |  Унгария |
|---|---|
| Област | Хайду-Бихар |
| Площ | 461,25 km² |
| Надм. височина | 121 m |
| Население | 202 402 души (2019) 439 души/km² |
| Кмет | др. Ласло Пап (Фидес) |
| Основаване | преди 1235 г. |
| Първо споменаване | 1235 г. |
| Пощенски код | 4000 |
| Телефонен код | (+36)52 |
| Официален сайт | debrecen.hu |
| Дебрецен в Общомедия | |
География редактиране
История редактиране
Дебрецен възниква след основаването на Унгария през X век, но придобива по-голямо значение едва след монголското нашествие в Европа в средата на XIII век. През 1361 година крал Лайош I Велики дава на града право на самоуправление, но през следващите столетия градът е отстъпван от кралете като владение на техни васали, като моравския деспот Стефан Лазаревич през 1411 - 1426 година и рода Хуняди между 1450 и 1507 година.[1]
През XVI век Дебрецен се превръща във важен пазарен град. Макар и без укрепления, той не е сериозно засегнат от войните между Османската империя и централноевропейските държави. По това време градът става един от главните центрове на Реформацията в Унгария и дори е наричан „Калвинисткия Рим“. През 1538 година е основан Протестантски колеж, днес Дебреценски реформиран богословски университет. През 1541 година Дебрецен е завладян от османците и става център на санджак.
През 1693 година Дебрецен отново е присъединен към Унгария, която по това време е част от владенията на австрийските Хабсбурги, преобразувани през 1804 година в Австрийска империя.
През 1849 година, по време на Унгарската революция, Лайош Кошут обявява независимостта на страната в главната калвинистка църква на Дебрецен. Непосредствено преди разгрома на революцията, в града се помещава и революционното правителство. През следващите десетилетия градът е благоустроен и бързо се развива. През 1857 година е свързан с железопътна линия до Будапеща, а през 1884 година там започва да функционира първият парен трамвай в Унгария. През 1912 година е създаден Дебреценският университет.
След Първата световна война Дебрецен става част от независима Унгария, като през 1919 година за кратко е окупиран от румънски войски. През междувоенния период в централния парк Надиердьо е построен закрит басейн и първият унгарски стадион, завършена е сградата на университета. През октомври 1944 година Дебрецен е превзет от настъпващите съветско-румънски войски по време на Дебреценската операция. Половината сгради в града са разрушени при бойните действия, а много други са тежко засегнати. След войната градът постепенно се възстановява и е трети по големина в страната след Будапеща и Мишколц до 90-те години, когато населението на Мишколц намалява.
Население редактиране
Управление редактиране
Побратимени градове редактиране
Икономика редактиране
Инфраструктура редактиране
Култура редактиране
Спорт редактиране
Представителният футболен отбор на града се казва Дебреценски железничарски спортен клуб.
Известни личности редактиране
През периода 1842-1847 в Дебрецен е живял поетът-революционер Шандор Петьофи (1823-1849).
Източници редактиране
- Цитирани източници
- Papp, Antal. Magyarország. Budapest, Panoráma, 1982. ISBN 963 243 241 X. (на унгарски)