Декоративна дюля
Декоративна дюля (на латински: Chaenoméles), или Японска дюля (Cydonia japonica), се наричат род широколистни храсти, достигащи на височина 1 – 3 m от семейството Rosaceae. Естествените местонахождения на представителите на рода са в Източна Азия – Япония, Китай и Корея.
| Декоративна дюля | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
| Декоративна дюля в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Ботаническо описание редактиране
Представителите на рода са листопадни или полувечнозелени храсти или неголеми дървета с височина 1 – 6 m. Клончетата при някои представители притежават бодли. Пъпките са с размер 1 – 2 mm, с две външни люспи. Листата са правилни, леко назъбени с дължина до 14 cm. Цветовете са едри, 3 – 4,5 cm в диаметър, единични или събрани от 2 до 6. Разцъфват още преди да са се появили листата. Венчелистчетата са пет на брой, розови, бели или червени. Всеки цвят има по 20 до 50 тичинки. Яйчникът е петорен.
Плодовете са големи, с форма на круша или ябълковидни, почти без дръжка. Семената са без ендосперм, кафяви, продълговати и заострени. Узряват през септември и октомври.
Исторически сведения редактиране
Декоративните дюли произхождат от Източна Азия и поради тази причина не са били известни за европейците. Първият вид е описан от шведския ботаник Карл Петер Тунберг през 1794 г.[1] Това е известната днес японска дюля открита от него в планинска област в Япония. Първоначално видът е наречен Pyrus japonica поради приликата му с крушово дърво. По-късно обаче е наречено Cydonia japonica поради оприличаването му с дюлевото дърво. Още преди откриването му за европейците растението вече е било известно на японските градинари. В родината си е наричано „воке“. Тук то било засаждано в градините или отглеждано като бонзай. През 1794 г. английският ботаник Джоузеф Банкс внася от Китай втори вид с подобни червени цветчета. Двата известни вида си приличали много и дълго време били описвани като един. През 1830 г. Филип Франц ги описва като отделни, а през 1938 г. английският ботаник Джон Линдли ги отделя в самостоятелен род Chaenomeles.[2]
В Лондонската Кралска ботаническа градина се намира най-старото растение от вида, в Европа – то е на 300 г. [3] Веселин Орешков е агроном, занимаващ се с редки растителни видове. Той е човекът, въвел хеномелеса в България. В своите изследвания, той го нарича „планинси лимон“.
Име редактиране
Често представителите на рода биват наричани японски дюли, макар само един от представителите (Chaenomeles japonica) да е с произход от Япония.
Агрономът Веселин Орешков го нарича „планински лимон“. Той е донесъл първите растения от този вид от Япония.
Използване редактиране
Японските дюли са декоративни медоносни храстовидни растения, които се използват като жив плет или декоративни градински растения придаващи интересен цвят на градината по време на цъфтеж на растението и интересен вид при растеж и узряване на плодовете. Размножават се със семена, резници или коренови издънки. Нерядко растението се отглежда и като бонзай. Плодовете са твърди, ароматни, имат адстрингентно действие и се използват за приготвяне на компоти, желета и конфитюри.[4] Берат се през есента, но могат да останат на храста до следващата година. Съдържат голямо количество органични киселини (4 – 5%), пектин (0,6 – 2,5%) и ароматни вещества. Съдържанието на витамин C е 100 – 223 mg%. По този показател плодовете не отстъпват на касиса и превъзхождат пет пъти лимоните и портокалите. Количеството на витамин P (910 mg%) е десетократно повече от това в плодовете на ябълката. За разлика от други овощни растения, захарите в плодовете на японската дюля са сравнително малко – до 2%. Количеството на лимонената киселина е значително високо (4 – 5 %) и придава своеобразния им аромат.[5]
Видове и хибриди редактиране
Chaenomeles cathayensis е естествен вид характерен за Западен Китай. Това е най-едрият представител на рода, който има и най-едрите плодове. Узрелите дюли са с крушовидна форма и дължина от 10 – 15 cm и ширина 6 – 9 cm. Цветовете са бели или розови. Листата са с дължина 7 – 14 cm.
Chaenomeles japonica е японски вид, най-дребният от представителите на рода. Узрелите дюлеви плодове са дребни с диаметър 3 – 4 cm, ябълковидни. Цветовете са червени, но могат да бъдат и розови. Листата са с дължина 3 – 5 cm.
Chaenomeles speciosa е вид характерен за Китай и Корея. Узрелите дюли наподобяват на зелена ябълка с диаметър 5 – 6 cm. Цветовете са червени. Листата са с дължина 4 – 7 cm.
Известни са и 4 хибридни варианта отглеждани основно с декоративна цел. Това са Chaenomeles × superba (хибрид на Chaenomeles speciosa × Chaenomeles japonica), Chaenomeles × vilmoriniana е хибрид на Chaenomeles speciosa × Chaenomeles cathayensis, Chaenomeles × clarkiana е хибрид на Chaenomeles japonica × Chaenomeles cathayensis. Последният хибрид Chaenomeles × californica е дървовиден (Chaenomeles × superba × Chaenomeles cathayensis).
Полезно съдържание редактиране
Химически състав на плодовете на хеномелеса, съгласно изследване на Централната Републиканска ботаническа градина в Украйна (Киев, 1985 г.): захариди, ябълчена киселина, пектини, дъбилни вещества, каротини, витамин C.[6]
Източници редактиране
- ↑ University of Arkansas: Flowering Quince or Japonica // Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 2011-05-13.
- ↑ Даниела Дарлева, Бодливата красота на японската дюля
- ↑ „Планински лимон“, Веселин Орешков, ISBN 978-619-7237-08-5, стр. 14/15.
- ↑ Японска дюля (CHAENOMELES)
- ↑ Японска дюля – Хеномелес
- ↑ Хеномелес
Външни препратки редактиране
- Хеномелес, айва японска Архив на оригинала от 2017-01-16 в Wayback Machine.
- „Планински лимон“, Веселин Орешков, 2016 г., ISBN 978-619-7237-08-5