Деко Абаджиев
Деко Михайлов Абаджиев е деец на Българската комунистическа партия
| Деко Абаджиев | |
| български комунист | |
| Роден | Деко Михайлов Абаджиев
1895 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Партия | Българска комунистическа партия |
| Награди | За военна заслуга |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Райна Kандева |
Биография редактиране
Деко Абаджиев е роден в 1895 година в Стара Загора. По-малък брат е на Райна Kандева.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в Скечанска чета, 15-а Щипска дружина и 4-та рота на 11-а Сярска дружина.[1]
Участва в Първата световна война като ефрейтор, ковач в 1-во камионно отделение при Главно тилово управление. Награден е с бронзов медал „За заслуга“.[2]
Присъединява към Българската комунистическа партия. След Деветоюнския преврат в 1923 година емигрира в Драч. На 22 май 1928 година, заедно с Тодор Георгиев Вълканов от Крушево, брат на съпругата му Урания, са арестувани и обвинени в опит за атентат срещу президента на Албания Ахмед Зогу. Осъдени са на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 12 юли 1928 година в центъра на Тирана.[3]
Бележки редактиране
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 634
- ↑ Елдъров Св. Българите в Албания 1913 – 1939; Изследване и документи, стр. 47, изд. Иврай, София, 2000, ISBN 954-90684-1-2