Делииванови
Делииванови е стар български род от Кукуш. Сред представителите му, по време на Българското възраждане и борбите за освобождение на Македония, има общественици, просветни дейци, революционери.
Делииванови | |
Страна | Османска империя България |
---|---|
Представители | Никола Делииванов Гоце Делииванов Туше Делииванов |
Националност | българи |
За произхода на фамилното име Туше Делииванов разказва, че един от неговите прадеди през втората половина на XVIII век, когато Кукуш бил вече административен център на турската власт, стрелял с кремъклийка пушка по кандило, което горяло пред конака. Дръзката му постъпка не била наказана, тъй като бил обявен за луд и оттогава получил прякора „дели“ (луд) Иван (Еван, според кукушкото изписване), а потомците му станали Делииванови.[1]
Сред известните хора от рода са Тено Делииванов и синът му Никола Тенов Делииванов, който е един от двамата кукушки младежи, заедно с Константин Станишев (син на водача на църковно-народните борби на кукушани Нако Станишев), изпратени от Димитър Миладинов да учат в Русия (1858 година).[2][3]
Иван Т. Делииванов е сред първите дарители за създаване на кукушко читалище в 1869 година.[4]
В литературата се споменава и Гоце Делииванов, забягнал в Румъния поради тежкия гнет, след саморазправа с турци, вероятно в края на 50-те или началото на 60-те години на XIX век.[5]
В 1880 година друг Гоце Делииванов е сред седемте младежи, избрани от кукушани да продължат образованието си в новооткритата Първа софийска мъжка гимназия, по покана на нейния директор Георги Стаменов. След пристигането им в София, поради отсъствието на директора на гимназията, той и Христо Станишев са изпратени от министъра на просвещението да учат в Петропавловската семинария в Русия. Разбрал това, Стоименов ги връща обратно в България, където продължават във втори клас на гимназията.[6] Гоце Делииванов завършва гимназията и след това се завръща в родния си Кукуш, където става учител.[7]
Туше Иванов Делииванов (1869 – 1950) е виден български революционер и учител. Приятел и съратник на Гоце Делчев. Главен учител в продължение на 13 години и пръв ръководител на Кукушката революционната организация до емигрирането си в България.[8]
Бележки редактиране
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 30.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 79.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 30.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 126.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 142.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. Съставители Ангелина Огнянова и Олга Кръстева. София, Издателство ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 41 – 42.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 160.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 161.