Денонсиране на Ньойския договор
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: енциклопедизиране, повече източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
На 23 юли 1940 г., след като неочаквано за Третия Райх и Царство България Мусолини започва Балканска кампания, по покана на Адолф Хитлер генерал Никола Жеков (главнокомандващ Българската армия през Първата световна война) посещава Западния фронт от Първата и Втората световна война.
Същия ден Жеков е официално приет от военния комендант пред кметството на Ньой, и пред построената специално за целта на посещението почетна войскова част е издигнато българското знаме, а в залата в която е извършено унижението на България, командващият Българската армия в предходната световна война се разписва в Златната книга на общината. С този външно манифестиран акт започва реабилитацията на българската войнска чест след поражението от 1918 г. със сключването на Солунското примирие на Солунския фронт.
Хронология редактиране
На 7 юли 1940 г., след като на запад е установен нов ред, старият български цар Фердинанд I пише на фюрера:
„ | ... Поради това аз моля в името на падналите през световната война под мое командване храбри български войници, и от името на моя тогава така тежко пострадал български народ, който гледа на мене като на единствения виновник за тогавашната катастрофа и нейните по-нататъшни последствия, да бъде поправена неправдата, нанесена на България от Антантата. | “ |
На писмото на Фердинанд, Хитлер отговаря сдържано:
„ | ... По отношение на останалото съдържание на двете писма ... ще кажа, че съм хранил винаги големи симпатии към българските претенции за ревизия. Може би не е далеч времето, когато те ще намерят своето осъществяване ... [1] | “ |
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Кацаров, Константин. 60 години живяна история, стр. 550-558. ИК „Прозорец“, 1970, швейцарско издание.