Уикипедия

Джейн Гудол

английска приматоложка, антроположка и етоложка

Дейм Джейн Морис Гудол ОБИ (на английски: Dame Jane Morris Goodall), родена с името Валери Джейн Морис-Гудол,[1] преди баронеса Джейн ван Лауик-Гудол, е английска приматоложка и антроположка.[2] Считана за най-големия експерт по шимпанзета в света, Гудол е известна най-вече с 60-годишното си изследване върху социалните и семейните отношения при дивите шимпанзета. През 1960 г. за първи път отива в Националния парк „Гомбе“ в Танзания.[3]

Джейн Гудол
Jane Goodall
английска приматоложка, антроположка и етоложка
Джейн Гудол в Танзания през 2018 г.
Джейн Гудол в Танзания през 2018 г.
Родена
Валери Джейн Морис-Гудол
3 април 1934 г. (90 г.)
Националност Великобритания
Учила вКеймбриджки университет
Научна дейност
Областприматология, антропология
Учила приРобърт Хайнд
Известна спроучване на шимпанзета, опазване и хуманно отношение към животните
НаградиКиото (1990)
Медал Хубард (1995)
Тайлър за постижения в околната среда (1997)
ОБИ (2004)
ПовлиянаЛуис Лики
Семейство
БащаМортимър Хърбърт Морис-Гудол
МайкаМаргарет Мифани Джоузеф
СъпругХуго ван Лауик (1964 – 1974)
Дерек Брайсън (1975 – 1980)
Деца1
Подпис
Уебсайтjanegoodall.org
Джейн Гудол в Общомедия

Тя е основателка на института „Джейн Гудол“ и програмата „Корени и разклонения“, като работи усилено по въпросите за опазването и хуманното отношение към животните. Гудол е член на борда на проекта „Нечовешки права“ от основаването му през 1996 г.[4][5] През 2002 г. Джейн Гудол е обявена за Пратеник на мира на ООН, почетен член е на Световния съвет за бъдещето.

Ранни години редактиране

Валери Джейн Морис-Гудол е родена на 3 април 1934 г. в Хампстед, Лондон,[6] в семейството на бизнесмена Мортимър Хърбърт Морис-Гудол (1907 – 2001) и Маргарет Мифани Джоузеф (1906 – 2000),[7] писателка от Милфорд Хейвън, Пембрукшър,[8] която пише под псевдонима Вейн Морис-Гудол.[1]

По-късно семейството се премества в Борнмът и Гудол започва да посещава „Ъпландс“, независимо училище в близкия Пул.[1]

Като дете вместо плюшено мече бащата на Гудол ѝ подарява плюшено шимпанзе, на което дава името Джубайли. Гудол споделя, че с привързаността ѝ към играчката е започнала любовта ѝ към животните, казвайки, че „Приятелите на майка ми се ужасиха от тази играчка, мислейки, че ще ме уплаши и донесе кошмари“. Джубайли е заел своето място на скрина в дома на Джейн в Лондон.[9]

Африка редактиране

Гудол притежава голяма страст към животните и Африка, която я води до фермата на неин приятел в Кения през 1957 г. Там започва работа като секретарка и следвайки съвета на своя приятел, се обажда на известния кенийски археолог и палеонтолог Луис Лики,[10] с когото си уговаря среща, на която да обсъдят животинския свят. Лики вярва, че изследването върху големите маймуни може да даде данни за поведението на ранните човекоподобни[11] и затова търси специалист по шимпанзета. Тогава той предлага на Гудол да започне работа при него като секретарка. След като получава одобрението на своята съизследователка и съпруга, известната палеонтоложка Мери Лики, Луис изпраща Гудол в Олдувай в Танганика (дн. Танзания), където осъществява своите планове.

През 1958 г. Лики изпраща Гудол в Лондон, за да изучава поведението на приматите с Осман Хил и анатомията на приматите с Джон Напиер.[12] Лики събира средства и на 14 юли 1960 г. Гудол отива в Националния парк „Гомбе Стрим“, като става първият член от екипа, наречен „Тримати“ (в него се включват приматоложката Даян Фоси и Бирут Галдикас).[13] Тя е придружена от майка си, чието присъствие е необходимо, за да се удовлетворят изискванията на Дейвид Ансти, главен надзирател, който се грижи за тяхната безопасност.[14] Гудол получава огромна подкрепа от майка си, която я насърчава да започне кариерата си в приматологията, която по онова време е доминирана от мъже. Гудол заявява, че жените не са били приети в тази област, когато е започвала изследванията си в края на 50-те години.[15] В наши дни областта на приматологията се състои почти равномерно от мъже и жени, отчасти благодарение на усилията на Гудол и нейното насърчаване на младите жени да се присъединят към тази област.[16]

Лики урежда финансиране и през 1962 г. изпраща Гудол, която няма висше образование, да учи за образователна степен в Кеймбрижкия университет. Тя отива в Нюнам колидж към Кеймбрижкия университет и получава докторска степен по етология.[14][17] Тя става осмият човек, на когото е разрешено да учи за докторска степен там, без да е преминала обучение по образователните степени бакалавър и магистър.[1] Дисертацията ѝ Поведението на свободно живеещите шимпанзета е успешно защитена през 1965 г. под ръководството на Робърт Хиндъл, в която подробно описва първите пет години, през които се е обучавала в резервата „Гамбе“.[1][18]

Личен живот редактиране

Гудол се омъжва два пъти. На 28 март 1964 г. се омъжва за нидерландския благородник и фотограф на дивата природа барон Хуго ван Лауик в англиканската църква в Челси, Лондон, и става известна по време на брака им като баронеса Джейн ван Лауик-Гудол. На двойката се ражда син през 1967 г., когото кръщават Хуго Ерик Луис. През 1974 г. Джейн и Хуго се развеждат. На следващата година тя се омъжва за Дерек Брайсън (член на парламента на Танзания и директор на националните паркове в страната). Бракът им продължава до 1980 г., когато Брайсън умира.[19] С позицията си в правителството на Танзания, Брайсън успява да защити изследователския проект на Гудол и да наложи ембарго върху туризма в „Гомбе“.[19]

Въпреки че Гудол се занимава с изследвания върху шимпанзета повече от 60 години, заявява, че кучето е любимото ѝ животно.[20]

Гудол изразява очарованието си към Голямата стъпка.[21]

На въпрос дали вярва в Бог, Гудол казва през септември 2010 г.: „Нямам представа кой или какво е Бог. Но аз вярвам в някаква голяма духовна сила. Усещам го особено, когато съм навън в природата. Това е нещо, което е по-голямо и по-силно от това, което съм, или това, което е някой. Чувствам го. И това ми е достатъчно“.[22]

Гудол страда от прозопагнозия, заболяване, което затруднява разпознаването на познати лица.[23]

Работа редактиране

Изследователско проучване в Национален парк „Гомбе“ редактиране

Гудол в разговор със Силвър Джоналд Камерън, с когото обсъждат нейната работа

Гудол е най-известна с изследванията си, посветени върху социалния и семейния живот на шимпанзето. През 1960 г. тя започва да изучава общността на шимпанзето Касакела в Национален парк „Гомбе“ в Танзания.[24] Вместо да номерира шимпанзетата, които наблюдава, тя им дава имена като Фифи и Дейвид Грейбърд и забелязва, че имат уникални и индивидуални личности, което представлява нетрадиционна идея за онова време.[25] Тя открива, че „не само човешките същества имат личност, които са способни на разумна мисъл и (или) емоции като радост и скръб".[26] Също така наблюдава поведения като прегръдки, целувки, потупвания по гърба и дори гъделичкане, които смятаме за „чисто човешки“ действия.[27] Гудол настоява, че тези жестове са доказателство за „близките, подкрепящи и привързани връзки, които се развиват между членове на семейството и други индивиди в общността, които могат да продължат през продължителността на живота им повече от 50 години“.[28] Тези открития предполагат, че приликите между хората и шимпанзетата са не само в сходните гени, но и в емоциите, интелигентността и семейните и социални отношения.

Изследователските проучвания на Гудол в „Гомбе“ са известни на научната общност, като оспорват две отдавнашни вярвания, че само хората могат да конструират и използват сечива и че шимпанзетата са вегетарианци.[29] Докато наблюдава едно хранене на шимпанзе в термитна могила, тя забелязва, че то многократно поставя стръкове трева в термитните дупки, след което изважда стръковете от дупките, по които са прилепнали термити, ефективен „риболов“ на термити.[30] Джейн наблюдава шимпанзета, които пречупват клони на дърветата и откъсват листата по тях, а по този начин клоните стават „по-ефективни“ – форма на модификация, която е рудеманталното начало на изработката на сечива.[30] Хората отдавна се разграничават от останалото животинско царство като „Човекът, служещ си със сечива“. В отговор на революционните констатации на Гудол, Луис Лики пише: „Сега трябва да предефинираме човека, да предефинираме сечивото или да приемем шимпанзетата като хора!“.[30][31][32]

Освен мирното и привързано поведение, което наблюдава, Гудол открива и агресивната страна на шимпанзетата в „Гомбе“ – шимпанзетата систематично ловуват и изяждат по-малки примати като колобусите.[33] Гудол гледа как ловна група изолира един колобус високо на едно дърво, блокира всички възможни изходи, след което едно шимпанзе се покатерва нагоре, пленява и убива колобуса.[32] След това останалите взимат части от трупа, споделяйки с други членове на ловната група, в отговор на поведението на просия.[32] Шимпанзетата в „Гомбе“ ежегодно убиват и изяждат една трета от колобусите в резервата.[34] Това се оказва основна научна находка, която оспорва предишните концепции, касаещи диетата и поведението на шимпанзето.

Но може би по-стряскаща и смущаваща е тенденцията за агресия и насилие в рамките на групата на шимпанзето. Гудол наблюдава доминиращи женски, които умишлено убиват други женски, за да запазят своята доминация,[35] стигайки понякога до канибализъм.[30] За това поведение на шимпанзетата Джейн споделя: „През първите десет години на изследването вярвах […], че в по-голямата си част шимпанзетата в „Гомбе“ са по-добри от човешките същества. […] Тогава изведнъж открих, че те могат да бъдат брутални – че те като нас имат по-тъмна страна от своята природа.“[30] В своята мемоарна книга Through a Window: My Thirty Years with the Chimpanzees of Gombe описва войната на шимпанзетата в „Гомбе“ през 1974 – 1978 г. Нейните открития революционизират съвременните познания за поведението на шимпанзето и са допълнителни доказателства за социалните сходства между хората и шимпанзетата, макар и по много по-мрачен начин.

Гудол се отличава от традиционния начин, тъй като именува всяко шимпанзе, вместо да го номерира. Номерацията е почти универсална практика по онова време и се смята за важна за предотвратяването на потенциална емоционална привързаност между учения и изучавания обект. Отдалечаването ѝ от други изследователи също я кара да развие тясна връзка с шимпанзетата и да стане единственият човек, приеман някога в обществото на шимпанзетата. Тя е най-нископоставеният член на семейство за период от 22 месеца. Сред шимпанзетата, получили имена от Гудол в „Гомбе“, са:

  • Дейвид Грейбърд, сиво-брадат мъжки екземпляр, който пръв се сближава с Гудол;[36]
  • Голиат, приятел на Дейвид Грейбърд, първоначално алфа мъжкият, получил името си заради смелата си природа;
  • Майк, който чрез своята хитрост и импровизация измества Голиат като алфа мъжкар;
  • Хъмфри, голям, силен и побойник;
  • Джиджи, голяма и стерилна женска, която се възхищава от това, че е „леля“ на всякакви млади шимпанзета или хора;
  • Господин Макгрегър, воюващ по-възрастен мъжки екземпляр;
  • Фло, доминираща женска, с луковичен нос и разкъсани уши, майка на Файгън, Фейбън, Фройд, Фифи и Флинт;[37][38]
  • Фродо, второто дете на Фифи, агресивен мъжки екземпляр, който често напада Джейн и в крайна сметка я принуждава да напусне групата, когато става алфа мъжкар.[39]

Институт „Джейн Гудол“ редактиране

 
Гудол през 2009 г. с членове от унгарския клон на „Корени и разклонения“

През 1977 г. Гудол създава института „Джейн Гудол“, който подкрепя изследванията в „Гомбе“ и е световен лидер в усилията за защита на шимпанзетата и техните хабитати. С деветнадесет клона по целия свят институтът е широко признат в програмите за развитие и опазване на Африка. Нейната глобална младежка организация от Хонконг „Корени и разклонения“ започва работа през 1991 г., когато група от 16 тийнейджъри се среща с Гудол на задната ѝ веранда в Дар ес Салаам, Танзания. Те нямат търпение да обсъдят редица проблеми, с които са наясно от първа ръка. Организацията вече има над 10 000 групи в над 100 страни.[40]

През 1992 г. Гудол основава Центъра за реабилитация на шимпанзета „Чимпунга“ в Република Конго, за да се грижи за шимпанзета, осиротели поради търговия.[41]

През 1994 г. Гудол основава пилотен проект за спиране на лова в Танганика (TACARE, съкратено от Take Care, на български – „Погрижи се“) за защита на местообитанието на шимпанзетата от обезлесяване чрез залесяването на хълмове около „Гомбе“, като едновременно с това обучава съседните общности за устойчивост и обучение в селското стопанство. Проектът TACARE също подкрепя младите момичета, като им предлага достъп до образование за репродуктивно здраве и чрез стипендии за финансиране на обучението им в колежи.[42]

 
Гудол с Лу Пероти през 2009 г., който ѝ сътрудничи за нейната книга Hope for Animals and Their World

Поради огромния брой на ръкописни бележки, снимки и данни, събрани в дома на Джейн в Дар ес Салаам, в средата на 90-те години на 20. век, в Университета на Минесота е създаден Център за първични проучвания на Института „Джейн Гудол“, който съхранява и организира тези данни. Всички оригинални архиви на Джейн Гудол са анализирани и дигитализирани в онлайн база данни.[43] На 17 март 2011 г. говорителят на Университета „Дюк“ Карл Бейтс обявява, че архивите ще се преместят в „Дюк“, а Ан Е. Пусей, председател на еволюционната антропология в университета, ще ръководи колекцията. Пусей, която управлява архивите в Минесота и е сътрудничила на Гудол в Танзания, е работила в „Дюк“ в продължение на една година.[44]

Днес Гудол посвещава почти цялото си време в защита на шимпанзетата и околната среда, пътувайки почти 300 дни в годината.[45][46] Гудол също е член на най-големия резерват за шимпанзета в света извън Африка, основан във Флорида.

Активизъм редактиране

 
Гудол и Алисън Рийд от Skulls Unlimited International на годишната конференция на Асоциацията на зоологическите градини и аквариуми през септември 2009 г.

През 1986 г. на конференцията Да разберем шимпанзетата, организирана от Чикагската академия на науките, Гудол разширява фокуса си на наблюдение от шимпанзетата към опазването и грижата на живота на човекоподобните маймуни.[47] Тя е бивш президент на „Адвокати на животни“, организация със седалище в Единбург, Шотландия, която провежда кампании срещу използването на животни за медицински изследвания, зоологически градини, земеделие и спорт.

Гудол е вегетарианка, като се застъпва за диетата по етични, екологични и здравословни причини. Във Вътрешният свят на селскостопанските животни Гудол пише, че селскостопанските животни са „далеч по-осъзнати и интелигентни, отколкото някога сме си представяли, и въпреки че са отглеждани като домашни роби, те са самостоятелни същества. Като такива те заслужават нашето уважение. И нашата помощ. Кой ще ги защити, ако мълчим?“.[48] Гудол също казва: „Хиляди хора, които казват, че обичат животните, сядат веднъж или два пъти на ден, за да се насладят на плътта на същества, които са били третирани с малко уважение и доброта, само за да дадат повече месо“.

Гудол е яростна защитничка на околната среда и говори за ефектите от промяната на климата върху застрашените видове като шимпанзетата. Гудол заедно с нейната фондация си сътрудничи с НАСА, за да използва сателитни снимки от серията Landsat, за да коригира последиците от обезлесяването на територията на шимпанзетата и местните общности в Западна Африка, като предлага на местните хора информация как да намалят активността и да запазят средата им.[49]

За да осигури безопасното и етично отношение към животните по време на етологични проучвания, през 2000 г. Гудол и професор Марк Бекоф основават организацията „Етолози за етично отношение към животните“.[50]

През април 2008 г. Гудол изнася лекция, озаглавена Причина за надежда в серията лекции на Института за мир и справедливост на Джоан Б. Крок от университета в Сан Диего.

През 2008 г. Гудол апелира Европейския съюз да прекрати експериментите на медицински изследвания върху животни и да осигури повече финансиране за алтернативни методи за медицински изследвания.[51]

През май 2008 г. Гудол спорно описва новото ограждение за примати в зоопарка в Единбург като „прекрасно съоръжение“, където маймуните „вероятно са по-добре [от тези], които живеят в дивата природа в район като Будонго, където едно на шест животни попада в капана на телената примка, и страни като Конго, където шимпанзетата, маймуните и горилите се отстрелват с търговска цел“.[52] Това изказване се оказва в противоречие с позицията на „Адвокати на животни“ по отношение на животните, отглеждани в плен.[53] През юни 2008 г. Гудол потвърждава, че е подала оставка от председателството на организацията, която е ръководила от 1998 г., като се позова на натоварения си график и обяснява: „Просто нямам време за тях“.[54]

Гудол е покровителка на въпросите по населението, свързани с благотворителната организация „Движение за оптимална численост на населението“,[55] а към момента е посланик на Disneynature.[56]

През 2010 г. Гудол чрез своя институт сформира коалиция с редица организации, като Обществото за опазване на дивата природа и Хуманното дружество на Съединените щати, и подава петиция за изброяване на всички шимпанзета, включително тези, които са в плен като застрашени.[57] През 2015 г. американската служба за риболов и дивата природа обявява, че приема това правило и всички шимпанзета ще бъдат класифицирани като застрашени.[58]

Критика редактиране

 
Гудол на конференцията TEDGlobal, 2007 г.

Гудол използва нестандартни практики в своите проучвания, като например именуване на животните, вместо да ги номерира. В онези времена се е използвало номерирането на изследваните екземпляри, за да се предотврати емоционалната връзка и загубата на обективност.

Гудол пише през 1993 г.: „Когато в началото на 60-те години използвах думи, отнасящи се към шимпанзетата, като детство, юношество, мотивация, вълнение и настроение, бях много критикувана. Още по-лошо беше моето „престъпление“, когато предполагах, че шимпанзетата имат личности. Приписвах човешки характеристики на човекоподобни животни и затова ми се приписа най-големия от „етологичните грехове“ – антропоморфизма.“[59]

Много стандартни методи имат за цел да се избегне намеса от страна на изследователите и по-специално някои смятат, че използването на хранилки за привличане на шимпанзетата от „Гомбе“ е променило нормалното им хранене и социални взаимоотношения. Този аргумент е в центъра на вниманието на книга, публикувана от Маргарет Пауър през 1991 г.[60] Предполага се, че по-високите нива на агресия и конфликти с други групи шимпанзета в района се дължат на храненето, което би могло да създаде „войните“ между социалните групи на шимпанзето, описани от Гудол, аспекти на които тя не е била свидетел през годините преди да започне изкуственото хранене в „Гомбе“. Така някои разглеждат наблюденията на Гудол като изкривяване на нормалното поведение на шимпанзето.[61] Самата Гудол признава, че храненето допринася за агресията във и между групите, но твърди, че ефектът е ограничен до промяна на интензивността, а не на характера на конфликта на шимпанзето, и освен това предполага, че храненето е необходимо, за да бъде изследването ефективно. Крег Станфорд от изследователския институт „Джейн Гудол“ в Университета в Южна Каролина заявява, че изследователите, провеждащи проучвания без изкуствено осигуряване на храна, затрудняват естественото социално поведение на шимпанзетата и допринасяне на развитието на междугруповите конфликти.[62]

Някои скорошни проучвания, например тези на Крикет Санс в триъгълника Гуалуго (Конго) и Кристоф Боеш в Националния парк „Тайа“ (Кот д'Ивоар), не показват агресията, наблюдавана в проучванията на „Гомбе“.[63] Други приматолози обаче не са съгласни, че изследванията имат недостатъци; например Джим Мур пише критика на твърденията на Маргарет Пауърс[64] и някои проучвания на други групи шимпанзета показват агресия, подобна на тази в „Гомбе“, дори при липса на хранене.[65]

Плагиатство и „Семената на надеждата“ редактиране

На 22 март 2013 г. Хачет Бук Груп обявява, че новата книга на Гудол в съавторство с Гейл Хъдсън, Семена на надеждата, няма да бъде издадена на 2 април, датата, за която е планирана, тъй като са открити плагиатстки черти.[66] Рецензент на Вашингтон Поуст намира раздели, копирани от уебсайтове за био чайове, тютюн и „аматьорски сайт за астрология“, както и от Уикипедия.[67] Гудол се извинява и заявява: „За мен е важно подходящите източници да бъдат цитирани и ще работя усърдно с екипа си за справяне с всички проблемни части. Моята цел е да гарантирам, че когато тази книга бъде издадена, тя не само да е в съответствие с най-високите стандарти, но и фокусът да бъде върху важните послания, които трябва да предаде“.[68] Книгата е издадена на 1 април 2014 г. след повторна редакция и добавени 57 страници бележки.[69]

В популярната култура редактиране

Инцидент с карикатура на Гари Ларсън редактиране

В една от карикатурите на Гари Ларсън Far Side са изобразени две шимпанзета. Едното открива руса коса на човек и пита: „Провеждане на малко повече „научни изследвания“ с онази скитница Джейн Гудол?“[70] В същото време самата Гудол е в Африка, а институтът „Джейн Гудол“ смята, че това е проява на лош вкус и задейства адвокатите си, които изготвят обвинение на Ларсън и неговия синдикат за дистрибуция, в което определят карикатурата като „зверство“. Когато се връща Гудол, заявява, че карикатурата е забавна и прекратява обвинителния акт.[71] Оттогава всички печалби от продажби на тениски с тази карикатура отиват в института „Джейн Гудол“. Гудол пише предговор към The Far Side Gallery 5, в който подробно описва нейната версия на полемиката, а писмото на института ѝ е поместено до карикатурата в пълната колекция Far Side.[72] Тя похвалва творческите идеи на Ларсън, които често сравняват и контрастират поведението на хората и животните. През 1988 г., когато Ларсън посещава „Гомбе“,[71] е нападнат от шимпанзето Фродо.[70]

Награди и признание редактиране

Отличия редактиране

 
Гудол изнася лекция за влажните зони в Мартас Винярд, САЩ, 2006 г.

Гудол получава много отличия за работата си в областта на околната среда хуманитарната помощ и други. Тя е обявена за дейм командир на Ордена на Британската империя на церемония, проведена в Бъкингамския дворец през 2004 г.[73] През април 2002 г. генералният секретар на ООН Кофи Анан обявява Гудол за Посланик на мира на организацията. Другите ѝ отличия включват наградата „Тайлър“ за постижения в околната среда, френския почетен легион, медала на Танзания, престижната награда на Киото в Япония, медала на Бенджамин Франклин в науката за живота, наградата „Ганди-крал“ за ненасилие и наградата на испанския принц на Астурия. Тя също е член на консултативния съвет на списание BBC Wildlife и покровител на въпросите за населението. Гудол получава множество отличия и награди от местни власти, училища, институции и благотворителни организации по целия свят. Гудол е отличена от „Уолт Дисни Къмпани“ с плакет „Дървото на живота“ в тематичния парк „Животинското царство на Дисни“, заедно с резба на любимия ѝ Дейвид Грейбърд, шимпанзето, което първо се сближава с Гудол през първата ѝ година в „Гомбе“.[74] През 2010 г. Дейв Матюс и Тим Рейнолдс изнасят благотворителен концерт във Вашингтон, за да отбележат „Гомбе 50“ – световен празник, посветен на пионерните проучвания на Джейн Гудол за шимпанзетата и вдъхновяваща ѝ визия за нашето бъдеще.[75] Списание Тайм обявява Гудол за един от 100-те най-влиятелни хора в света през 2019 г.[76]

Награди редактиране

  • 1980: Орден на Златния ковчег, Световна награда за опазване на дивата природа
  • 1984: Награда на Дж. Пол Гети за лидерство и опазване
  • 1985: Награда за живо наследство от Международната женска лига
  • 1985: Общество на САЩ; Награда за човешка добродетел, Американско общество за предотвратяване на жестокостта към животните
  • 1987: Награда на Иън Бигс
  • 1987: Награда Златна плоча, Американска академия за постижения[77]
  • 1989: Енциклопедия Британика Награда за високи постижения в разпространението на ученето в полза на човечеството; Награда за антрополог на годината
  • 1990: Награда AMES, Американска антропологична асоциация; Награда за опазване на жеравите, Коноко; Златен медал на Дружеството на жените географи; Награда Киото; Награда Лашу; Награда Киото за основни науки
  • 1991: Медал Единбург
  • 1993: Награда от Алианса за дъждовни гори
  • 1994: Диамантен юбилеен медал на Честърския зоопарк
  • 1995: Командор на Ордена на Британската империя, връчен от Нейно Величество Кралица Елизабет II; Медал „Хъбърт“ на Националното географско дружество за открития и изследвания; Награда за житейско постижение в защита на животните; Награда за екология на Moody Gardens; Отличие за опазване на националните паркове в Уганда
  • 1996: Сребърен медал на Зоологическото общество в Лондон; Танзанийски медал Килиманджаро; Награда за опазване на околната среда на Великобритания; Награда на Института за грижи; Награда Полярна мечка; Награда на Уилям Проктър за научни постижения
  • 1997: Награда Тайлър; Награда за опазване на околната среда; Награда за богатство за отлични грижи; Награда за заслуги на музея Филд; Награда на Тайлър за постижения в околната среда; Кралското географско дружество, Награда на Дискавъри Ченъл Европа, награда за живот, посветен на изследванията
  • 1998: Награда за герой на Животинското царство на Дисни; Награда за обществена услуга на Националния научен съвет; Наградата на Джон Хей на Обществото на Орион
  • 1999: Международна награда за мир; Международна награда за отлични постижения в опазването на Института по ботанически изследвания на Тексас, Международна награда за мир на Общността на Христос
 
Гранд маршал Джейн Гудол на Парада на розите, 2012 г.
  • 2001: Награда Греъм Дж. Нортън за постижения в повишаване на жизнеспособността на общността; Награда Rungius на Националния музей за дивата природа, САЩ; Мемориален медал на Роджър Тори Питърсън, Музей по природна история Харвард; Награда за мир; Награда Ганди срещу насилието
  • 2002: Мемориален медал на Хъксли, Кралски антропологичен институт на Великобритания и Ирландия; Посланик на мира на Организацията на обединените нации
  • 2003: Медал Бенджамин Франклин в науката за живота; Глобалната награда за околна среда на Центъра за здраве и медицинско училище в Харвард; Награда на принца на Астурия за технически и научни постижения; дама командир на Ордена на Британската империя, представен от Негово кралско височество принц Чарлз; Почетна награда за екология на Чикагската академия на науките
  • 2004: Награда на Ниренберг за наука в обществния интерес; Наградата на Уил Роджър Спирит, Ротари клуб на мемориалните музеи на Уил Роджър; Награда за житейско постижение на Международния фонд за хуманно отношение към животните; Почетна степен на колежа Хейвърфорд
  • 2005: Доктор хонорис кауза на Сиракузския университет[78][79]
  • 2005: Доктор хонорис кауза на Университета Рътгърс
  • 2005: Награда за откритие и въображение
  • 2006: 60-годишен медал на ЮНЕСКО
  • 2006: Френски почетен легион
  • 2007: Доктор хонорис кауза Карл Линей на Упсалския университет
  • 2007: Доктор хонорис кауза на Ливърпулския университет
  • 2008: Доктор хонорис кауза на Торонтския университет
  • 2009: Доктор хонорис кауза на Националния университет в Кордоба[80]
  • 2009: Доктор хонорис кауза на Университета „Пабло де Олавиде“, Севиля[81]
  • 2010: Награда Бамби в категория „Нашата Земя“
  • 2010: Журналистическа награда „Златни гълъби за мир“ на Италианския изследователски институт[82]
  • 2011: Доктор хонорис кауза на Американския университет в Париж
  • 2011: Велик офицер на Ордена за заслуги пред Италианската република
  • 2012: Обявена за Гранд маршал на Парада на розите за 2013 г.[83]
  • 2012: Доктор хонорис кауза на Националния университет Цинг Хуа, Тайван[84]
  • 2013: Ключ на града, връчен от Густаво Петро, кмет на Богота
  • 2013: Награда за почетна степен на колежа „Тринити“, Дъблин[85]
  • 2014: Председателски медал на Британската академия[86]
  • 2015: Наградата на фондация „Съвършен свят“ и награда „Крехкият носорог“
  • 2017: Международна награда Космос[87]
  • 2019: Златен медал на Кралската канадска академия на науките[88]
  • 2019: Доктор хонорис кауза на Университета „Макгил“[89]

Медии редактиране

Книги редактиране

  • 1969 My Friends the Wild Chimpanzees, Вашингтон: Национално географско дружество
  • 1971 Innocent Killers (с Хюго ван Лауйк). Бостън: Houghton Mifflin; Лондон: Collins
  • 1971 In the Shadow of Man Бостън: Houghton Mifflin; Лондон: Collins. Издадена на 48 езика, включително и български.
    • Гудол, Джейн. В сянката на човека, прев. Весела Илиева и Лиляна Генкова. София: Земиздат, 1982.
  • 1986 The Chimpanzees of Gombe: Patterns of Behavior Бостън: Bellknap Press of the Harvard University Press. Публикувана на японски и руски език.
  • 1990 Through a Window: 30 years observing the Gombe chimpanzees Лондон: Weidenfeld & Nicolson; Бостън: Houghton Mifflin. Преведна на повече от 15 езика.
  • 1991 Visions of Caliban (с Дейл Петърсън). Бостън: Houghton Mifflin. New York Times Notable Book for 1993.
  • 1999 Brutal Kinship (с Майкъл Николс). Ню Йорк: Aperture Foundation.
  • 1999 Reason For Hope; A Spiritual Journey (с Филип Бърман). Ню Йорк: Warner Books, Inc. Преведена на японски и португалски език.
  • 2000 40 Years At Gombe Ню Йорк: Stewart, Tabori, and Chang
  • 2000 Africa In My Blood (ред. Дейл Питърсън). Ню Йорк: Houghton Mifflin Company.
  • 2001 Beyond Innocence: An Autobiography in Letters, the later years (ред. Дейл Питърсън). Ню Йорк: Houghton Mifflin Company. ISBN 0-618-12520-5 Online version
  • 2002 The Ten Trusts: What We Must Do To Care for the Animals We Love (с Марк Бекоф). Сан Франциско: Harper San Francisco
  • 2005 Harvest for Hope: A Guide to Mindful Eating Ню Йорк: Warner Books, Inc. ISBN 0-446-53362-9
  • 2009 Hope for Animals and Their World: How Endangered Species Are Being Rescued from the Brink Grand Central Publishing ISBN 0-446-58177-1
  • 2013 Seeds of Hope: Wisdom and Wonder from the World of Plants (с Гейл Хъдсън) Grand Central Publishing ISBN 1-455-51322-9

Детски книги редактиране

  • 1972 Grub: The Bush Baby (с Хюго ван Лауйк). Бостън: Houghton Mifflin
  • 1988 My Life with the Chimpanzees Ню Йорк: Byron Preiss Visual Publications, Inc. Преведена на френски, японски и китайски език.
  • 1989 The Chimpanzee Family Book Саксънвил, MA: Picture Book Studio; Мюнхен: Neugebauer Press; Лондон: Picture Book Studio. Преведена на над 15 езика, включително японски и суахили. Награда на УНИЦЕФ за най-добра детска книга, 1990.
  • 1989 Jane Goodall's Animal World: Chimps Ню Йорк: Macmillan
  • 1989 Animal Family Series: Chimpanzee Family; Lion Family; Elephant Family; Zebra Family; Giraffe Family; Baboon Family; Hyena Family; Wildebeest Family Торонто: Madison Marketing Ltd.
  • 1994 With Love Ню Йорк/Лонодн: North-South Books. Преведена на немски, френски, италиански и японски език.
  • 1999 Dr. White (илюстрации от Джули Лити). Ню Йорк: North-South Books
  • 2000 The Eagle & the Wren (илюстрации от Александър Рейхстейн). Ню Йорк: North-South Books
  • 2001 Chimpanzees I Love: Saving Their World and Ours Ню Йорк: Scholastic Press
  • 2002 (Предговор) „Slowly, Slowly, Slowly“, Said the Sloth от Ерик Карли. Philomel Books
  • 2004 Rickie and Henri: A True Story (с Алън Маркс) Penguin Young Readers Group

Филми редактиране

Гудол е обект на повече от 40 филма:[90]

  • 1965 Miss Goodall and the Wild Chimpanzees, Национално географско дружество
  • 1975 Miss Goodall: The Hyena Story , поредица „Светът на поведението на животните“1979 version
  • 1984 Among the Wild Chimpanzees, Национално географско дружество
  • 1988 People of the Forest, с Хюго ван Лауйк
  • 1990 Chimpanzee Alert, Сентрал телевижън
  • 1990 The Life and Legend of Jane Goodall, Национално географско дружество
  • 1990 The Gombe Chimpanzees, Баварийн телевижън
  • 1995 Fifi's Boys, BBC
  • 1996 Chimpanzee Diary, за BBC2
  • 1997 Animal Minds, за BBC
  • Джейн Гудол озвучава анимационния сериал The Wild Thornberrys
  • 2000 Jane Goodall: Reason For Hope, PBS, продуциран от KTCA
  • 2001 Chimps R Us, сезон 11, епизод 8, на Scientific American Frontiers, PBS
  • 2002 Jane Goodall's Wild Chimpanzees, (IMAX формат), в сътрудничество със Сайънс Норт
  • 2005 Jane Goodall's Return to Gombe, за Animal Planet
  • 2006 Chimps, So Like Us, на HBO
  • 2007 When Animals Talk We Should Listen, копродукция на Animal Planet
  • 2010 Jane's Journey, копродукция на Animal Planet
  • 2012 Chimpanzee, копродукция на Disneynature
  • 2017 Джейн, биографичен документален филм на National Geographic Студиос, в сътрудничество с Пъблик Роуд Прадакшънс. Сценарист и режисьор е Брет Морган, музика от Филип Глас
  • 2020 Джейн Гудол: Надеждата, биографичен документален филм на National Geographic Студиос, продуциран от Lucky 8[91]

Източници редактиране

  1. ↑ а б в г д The Biography Channel. Jane Goodall Biography // 2010. Архивиран от оригинала на 2010-08-10. Посетен на 28 July 2010.
  2. ↑ Holloway, M. (1997) Profile: Jane Goodall – Gombe's Famous Primate, Scientific American 277(4), 42 – 44.
  3. ↑ Jane in the Forest Again // National Geographic, April 2003. Посетен на 17 de noviembre de 2014.
  4. ↑ About Us // NhRP Website. Nonhuman Rights Project. Архивиран от оригинала на 2012-06-26. Посетен на 3 September 2013.
  5. ↑ 2013 is here, and we are ready! // NhRP Website. Nonhuman Rights Project, 16 January 2013. Архивиран от оригинала на 2013-10-14. Посетен на 3 September 2013. The following year, I created the Center for the Expansion of Fundamental Rights, Inc. (CEFR), which is now the Nonhuman Rights Project, Inc., with Jane Goodall as a board member.
  6. ↑ Morris-Goodall, Valerie J in Register of Births for Hampstead Registration District, volume 1a (1934), p. 748.
  7. ↑ England & Wales, Civil Registration Death Index, 1916 – 2007.
  8. ↑ 1911 England Census
  9. ↑ Goodall, Jane. Reason for Hope: A Spiritual Journey. New York, Warner Books, 2000. ISBN 978-0-446-67613-7. с. 4.
  10. ↑ Jane Goodall Biography and Interview // American Academy of Achievement.
  11. ↑ Jane Goodall helps humans and animals live together // TED, June 2007. Посетен на 28 July 2010.
  12. ↑ Morell, Virginia. Ancestral Passions: the Leakey family and the quest for humankind's beginnings. New York, Simon & Schuster, 1995. ISBN 978-0-684-80192-6. с. 242.
  13. ↑ Goodall, Jane, Peterson, Dale. Beyond Innocence: An Autobiography in Letters: The Later Years. Houghton Mifflin Harcourt, 25 September 2002. ISBN 978-0-618-25734-8. с. 1. Посетен на 13 July 2011.
  14. ↑ а б Early Days // Jane Goodall Institute, 2010. Посетен на 28 July 2010.
  15. ↑ Morgen, B.(Director).(2017). Jane [Motion Picture]. United States: National Geographic Studios
  16. ↑ She Walks with Apes, CBC/Radio Canada, www.cbc.ca/natureofthings/features/louis-leakey-selected-three-women-to-study-the-great-apes-they-inspire-youn.
  17. ↑ Dale Peterson. Jane Goodall: The Woman Who Redefined Man. Houghton Mifflin Harcourt, 11 November 2014. ISBN 978-0-547-52579-2. с. 261.
  18. ↑ Curriculum Vitae, Jane Goodall, PhD, DBE // Jane Goodall Institute. Архивиран от оригинала на 2012-04-26. Посетен на 28 July 2010.
  19. ↑ а б Montgomery, Sy. Walking With the Great Apes. Boston, MA, Houghton Mifflin, 1991. ISBN 978-0-395-51597-6. с. 125 – 126.
  20. ↑ Jane Goodall: 'My favourite animal is a dog' // Посетен на 2020-03-26.
  21. ↑ Chimp expert Jane Goodall says she is 'fascinated' by Bigfoot // NY Daily News. Посетен на 26 June 2013.
  22. ↑ Jane Goodall's Questions & Answers, Readers Digest, p. 128, September 2010
  23. ↑ Photos: The faces of those who don't recognize faces // CNN, May 23, 2013.
  24. ↑ Study Corner – Gombe Timeline // Jane Goodall Institute, 2010. Посетен на 28 July 2010.
  25. ↑ Jane Goodall's Wild Chimpanzees
  26. ↑ Jane Goodall's Wild Chimpanzees
  27. ↑ Jane Goodall's Wild Chimpanzees
  28. ↑ Jane Goodall's Wild Chimpanzees
  29. ↑ Jane Goodall's Wild Chimpanzees
  30. ↑ а б в г д Goodall, Jane. Reason for Hope: A Spiritual Journey. New York: Warner Books, 1999.
  31. ↑ Tool Use
  32. ↑ а б в The Jane Goodall Institute: Chimpanzee Central, 2008.
  33. ↑ Jane Goodall's Wild Chimpanzees
  34. ↑ Jane Goodall's Wild Chimpanzees
  35. ↑ Jane Goodall's Wild Chimpanzees
  36. ↑ Gombe National Park, Chimpanzee Central, Janegoodall.org
  37. ↑ Flo (approx. 1929 – 1972), Chimpanzee Central, Janegoodall.org
  38. ↑ Fifi (1958 – 2004), Chimpanzee Central, Janegoodall.org
  39. ↑ Fallow, A. Frodo, the Alpha Male // Национално географско дружество, 2003. Архивиран от оригинала на 2007-12-28. Посетен на 4 March 2009.
  40. ↑ Our History // Roots & Shoots. The Jane Goodall Institute. Архивиран от оригинала на 20 July 2011. Посетен на 14 July 2010.
  41. ↑ Westoll, Andrew. "In an African sanctuary, help and hope for orphaned chimps". The Globe And Mail
  42. ↑ Barwacz, Allison. Esri, Jane Goodall Institute partner to protect ecosystems
  43. ↑ JGICPS // The Jane Goodall Institute. Архивиран от оригинала на 10 February 2011. Посетен на 3 February 2011.
  44. ↑ Goodall papers headed to Duke // Winston-Salem Journal. 18 March 2011. Посетен на 18 March 2011.
  45. ↑ Bender, Kristin. Goodall promotes peace, youth empowerment at talk in Berkeley // The Oakland Tribune, 2 October 2009. Посетен на 10 October 2009.
  46. ↑ Coward, Ros. New mission for chimps' champion // The Guardian. Guardian Media Group, 10 October 2004. Посетен на 12 January 2016.
  47. ↑ Johnson, Steve. Goodall Recalls '86 Chicago Lesson // Chicago Tribune. Section 1, August 19, 2016. с. 3.
  48. ↑ Hatkoff, Amy. 2009. The Inner World of Farm Animals, page 13.
  49. ↑ Hille, Karl. How Satellite Data Changed Chimpanzee Conservation Efforts // 2017-01-24. Посетен на 2020-03-29.
  50. ↑ Clayton, Philip, and Jim Schaal, editors. Jane Goodall. Practicing Science, Living Faith: Interviews with Twelve Leading Scientists, by William Phillips, Columbia University Press, New York, 2007, pp. 15 – 40. JSTOR, www.jstor.org/stable/10.7312/clay13576.6. Accessed 1 Apr. 2020.
  51. ↑ Dr Jane Goodall appeals to EU to impose ban on animal testing. (2008, May 28). Associated Press.
  52. ↑ Mike Wade, Zoos are best hope, says Jane Goodall. The Times, 20 May 2008. Посетен на 18 юли 2008 г.
  53. ↑ Tim Walker, Is Jane Goodall about to lose her post?, The Daily Telegraph, 23 May 2008. Посетен на 18 юли 2008 г. She's entitled to her opinion, but our position isn't going to change. We oppose the keeping of animals in captivity for entertainment.
  54. ↑ Yudhijit Bhattacharjee, Defending captivity. Science, Vol. 320. no. 5881, p. 1269, 6 June 2008. Посетен на 18 юли 2008 г.
  55. ↑ Population Matters Patrons // Архивиран от оригинала на 2014-06-25. Посетен на 2020-04-24.
  56. ↑ Bears: Production Notes // The Walt Disney Studios. с. 20. Архивиран от оригинала на 2017-07-11. Посетен на 6 June 2014.
  57. ↑ Petition // Архивиран от оригинала на 2021-09-24.
  58. ↑ St. Fleur, Nicholas. U.S. Will Call All Chimps 'Endangered' // June 12, 2015.
  59. ↑ Goodall, Jane. The Great Ape Project: Equality Beyond Humanity. London, Fourth Estate, 1993. ISBN 978-1857021264. с. 10.
  60. ↑ Power, Margaret (1991). The Egalitarians – Human and Chimpanzee An Anthropological: View of Social Organization. Cambridge University Press. ISBN 0-521-40016-3.
  61. ↑ De Waal, Frans B. M. A century of getting to know the chimpanzee // Nature 437 (7055). 2005. DOI:10.1038/nature03999. с. 56 – 59. skeptics attributed chimpanzee 'warfare' to competition over the food that researchers provided
  62. ↑ Stanford, Craig. The Egalitarians – Human and Chimpanzee // International Journal of Primatology, Winter 1993.
  63. ↑ Washington University Record, Vol 28 No 28, April 2004.
  64. ↑ The Egalitarians (by M. Power, 1991).
  65. ↑ American Journal of Primatology 58:175 – 180 (2002), Noboyuki Kutsukake and Takahisa Matsusaka.
  66. ↑ Italie, Hillel (Associated Press). "Jane Goodall apologizes for plagiarizing in new book." Christian Science Monitor 23 March 2013. Accessed 24 June 2013.
  67. ↑ Swaine, Jon. "Dame Jane Goodall admits parts of book were lifted from online" The Telegraph, 20 March 2013. Accessed 4 May 2016.
  68. ↑ Flood, Alison. "Jane Goodall book held back after accusations of plagiarism." The Guardian, 25 March 2013. Accessed 24 June 2013.
  69. ↑ Levingston, Steven. Jane Goodall's 'Seeds of Hope' reissued a year after being pulled from shelves // The Washington Post, 2 April 2014. Посетен на 21 April 2018.
  70. ↑ а б Chris Sims. The Strange Legacy of Gary Larson's 'The Far Side' // ComicsAlliance. 14 August 2015. Посетен на 20 August 2016.
  71. ↑ а б Larson, Gary. The Prehistory of the Far Side: a 10th-anniversary exhibit. Kansas City, MO: Andrew and McNeel, 1989. ISBN 0-8362-1851-5.
  72. ↑ Larson, Gary. The Far Side Gallery 5. Kansas City, MO: Andrew and McNeel, 1995. (ISBN 0-8362-0425-5)
  73. ↑ Dame Jane Goodall Receives Appointment in Buckingham Palace Ceremony. Jane Goodall Institute, 20 February 2004. Посетен на 7 ноември 2011 г.
  74. ↑ Disney's Commitment to Conservation // Disney, 2005. Архивиран от оригинала на 27 March 2009. Посетен на 1 September 2010.
  75. ↑ Dave Matthews & Tim Reynolds Benefit Concert // The Jane Goodall Institute. Посетен на 20 July 2010.
  76. ↑ Ди Каприо, Леонардо. Jane Goodall // Time. 17 April 2019. Посетен на 18 April 2019.
  77. ↑ Golden Plate Awardees of the American Academy of Achievement // American Academy of Achievement.
  78. ↑ World-renowned primatologist Jane Goodall to speak at Syracuse University and SUNY ESF Commencement // Посетен на 2019-05-14.
  79. ↑ Goodall named grad speaker; Primatologist chosen after suggestions by student body // 2005-02-16. Посетен на 2019-05-14.
  80. ↑ Especial sobre la visita de Jane Goodall a la Universidad Nacional de Cordoba // Agencia universitaria de comunicación de la ciencia, el arte y la tecnología. Посетен на 25 January 2018.
  81. ↑ La primatóloga Jane Goodall, Doctora Honoris Causa por la Universidad Pablo de Olavide, de Sevilla // 25 November 2009. Архивиран от оригинала на 28 November 2009. Посетен на 3 December 2018.
  82. ↑ The Journalism Prize Archivio Disarmo Golden Doves For Peace // Архивиран от оригинала на 2022-04-22. Посетен на 2019-11-05.
  83. ↑ Janette Williams. Chimp researcher Jane Goodall named Tournament of Roses grand marshal // Daily News Los Angeles, 25 April 2012. Посетен на 19 November 2012.
  84. ↑ CNA. University awards famed primatologist Jane Goodall // Taipei Times, 10 November 2012. Посетен на 11 November 2012.
  85. ↑ Registrar: Trinity College Dublin, the University of Dublin, Ireland // Посетен на 2020-01-27.
  86. ↑ The British Academy President's Medal // Посетен на 23 July 2017.
  87. ↑ The Prizewinner // Expo '90 Foundation. Архивиран от оригинала на 2017-07-29. Посетен на 28 July 2017.
  88. ↑ Dr. Jane Goodall honoured with RCGS Gold Medal // RCGS. Посетен на 24 October 2019.
  89. ↑ Jane Goodall, Irving Ludmer, and Stuart (Kip) Cobbett to receive honorary degrees
  90. ↑ I.M. Not just another film about Jane Goodall // The Economist. 19 October 2017.
  91. ↑ New Doc Special The Hope Tells Story Of Jane's Living Legacy

Външни препратки редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Джейн Гудол.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джейн_Гудол&oldid=12060952“.