Джеф Фучс (на английски: Jeff Fuchs) е канадски изследовател, планинар, фотограф и писател.[1]

Джеф Фучс
Jeff Fuchs
канадски изследовател, фотограф и писател
Снимка от експедицията по Пътя на солта, май 2011 г.
Снимка от експедицията по Пътя на солта, май 2011 г.
Роден
неизв.
Националност Канада
Научна дейност
Публикации„Древният път на чая“
Джеф Фучс в Общомедия

Печели популярността си с успешния си опит да се превърне в първия западен изследовател, прекосил Древният път на чая, който се разпростира на близо 6000 км през Хималаите и множество култури. Това пътешествие е описано в книгата „Древният път на чая“[2] (изд. „Вакон“, 2015).

Биография редактиране

Фучс е от англо-унгарски произход и е роден в Отава, Канада. Като дете прекарва голяма част от времето си в Швейцария, където се заражда любовта му към планините и катеренето. Завършва колежа „Доусън“ в Монреал с диплома по фотография. Знае няколко езика, особено добре мандарин и тибетски. Прекарва времето си в Канада, Шангри-Ла, Китай и Европа.

Негови снимки и материали са публикувани в списанията National Geographic, World Geographic, Spanish Geographical Society, New Ideas, Outdoor Exploration, New Traveler, Silkroad Foundation,[3] Outpost magazine,[4] Kyoto Journal[5] and The South China Morning Post[6]. Работата му го отвежда в непроходимите джунгли на Южна Америка, ледовете на Арктика и непокорните Хималаи. Снимките му са били част от големи фотографски изложби в Азия и Ню Йорк.

Експедиции редактиране

 
Джеф Фучс пие чай в Южен Юннан, дом на най-старите чаени дървета на земята

Голяма част от живота на Фучс е белязан от планините, местните култури и чая, по-конкретно съсредоточени в Азия. След като прекарва значително време с Югозападен Китай, хората и техните истории за някогашните чаени кервани го омагьосват. Този интерес кулминира в едно пътуване по следите на най-високия древен търговски път. Фучс се превръща и в първия западняк, прекосил Древния път на чая. Цялата експедиция е описана в книгата „Древният път на чая“, където документира 7-месечното си пътешествие през 6000 км.

Освен това Фучс прекарва немалко време в слабозаселени и недостъпни райони, където документира променящите се култури и записва устните традиции, които се предават от възрастното население.

През 2011 г. Фучс води и първата западна експедиция по номадския път на солта, който се използвал от тибетците, които добивали сол от някои от най-високите солени езера на планетата. В продължение на месец Фучс изследва някои от най-отдалечените части на Тибетското плато. За тези усилия е увенчан с наградата „WildChina Explorer“.

През февруари 2012 г. тръгва по следите на неизследвани участъци от Древния път на чая, разпростиращи от Шангри-Ла към Северозападен Юннан до прохода Шо Ла.

Библиография на български език редактиране

Източници редактиране

  1. Официален сайт на Джеф Фучс
  2. Фучс, Джеф. Древният път на чая, София: Вакон, 2015 г.
  3. „The Tea Horse Road“, Silk Road Journal, V.6, N.1 (Winter 2008)
  4. Outpost, „High Himalayas – With Khampa Nomads at 5000 metres“, May/June 2006, Issue 51
  5. Jeff Fuchs. „Of Bonds, 'the Word' and Trade“ Архив на оригинала от 2010-07-06 в Wayback Machine., Kyoto Journal No. 74
  6. „Going to Extremes“, South China Morning Post, Post Magazine, 3 юли 2011, pp. 18 – 21,