Джоана Тролъп
Джоана Тролъп (на английски: Joanna Trollope) е английска писателка на произведения в жанра социална драма, любовен роман, исторически роман и документалистика. Пише и под псевдонима Каролайн Харви (на английски: Caroline Harvey).[1][2][3][4][5][6]
| Джоана Тролъп Joanna Trollope | |
 Джоана Тролъп, 2011 г. | |
| Родена | 9 декември 1943 г. |
|---|---|
| Професия | писател |
| Националност |  Англия, Великобритания |
| Активен период | 1978 - |
| Жанр | драма, любовен роман, исторически роман, документалистика |
| Известни творби | „Разум и чувства” |
| Награди | _Ribbon.png){kind=small} _Ribbon.svg){kind=small} |
| Съпруг | Дейвид Потър (1966 – 1983) Иън Къртейс (1985 – 2001) |
| Деца | 2+2 |
| Уебсайт | www.joannatrollope.com |
| Джоана Тролъп в Общомедия | |
Биография и творчество редактиране
Джоана Тролъп е родена на 9 декември 1943 г. в Минчинхамптън, Глостършър, Англия, в семейството на Артър Тролъп и на Розмари Хъдсън.[3] Далечна роднина е на писателя Антъни Тролъп.[1] Баща ѝ е ръководител на малко строително дружество, а майка ѝ е художничка и писателка.[4] Има по-малки брат и сестра.[2] При раждането ѝ баща ѝ е на военна служба в Индия, и се връща когато тя е тригодишна. Учи в девическото училище в Рейгейт, Съри.[3] Получава през 1961 г. стипендия за колежа Сейнт Хю на Оксфордския университет и следва английска филология.[2][6]
След дипломирането си, в периода 1965 – 1967 г. работи в Министерството на външните работи и Британската общност.[3] Докато е държавен служител, изследва Източна Европа и отношенията между Китай и развиващия се свят. В периода 1967 – 1979 г. работи на редица преподавателски длъжности, а от 1980 г. се посвещава на писателската си кариера.[2][4][5]
Първоначално започва да пише исторически романи. Първият ѝ роман „Елиза Станхоуп“ е издаден през 1978 г., а през 1979 г. е издаден романът ѝ „Дъщерята на Парсън Хардинг“ под псевдонима Каролайн Харви, първите имена на родителите на баща ѝ.[3] Романът „Дъщерята на Парсън Хардинг“ получава наградата за исторически любовен роман на годината.[2] и историческата награда „Елизабет Гоудж“.[4] Историческите ѝ романи обаче не са достатъчно успешни, и насърчавана от втория си съпруг, Иън Къртейс, започва да пише съвременни любовни романи, с които става известна.[5] Първият ѝ съвременен роман е „Хорът“ издаден през 1988 г. и екранизиран в едноименния телевизионен минисериал през 1995 г.[4] Романът ѝ „Съпругата на ректора“ от 1991 г. става бестселър и през 1994 г. е екранизиран в едноименния телевизионен минисериал. Романите ѝ „Селска афера“ от 1989 г. и „Децата на други хора“ от 1998 г. също са екранизирани за телевизията.[4] През 2013 г. с романа „Разум и чувства“ участва в съвместната поредица „Проект Остин“, в който няколко писатели правят съвременни версии на произведенията на писателката Джейн Остин.[1] Произведенията ѝ са преведени на над 25 едика по света.[5]
На 14 май 1966 г. се омъжва за банкера Дейвид Потър, с когото имат две дъщери, Антония и Луиз.[1] Развеждат се през 1983 г.[4] През 1985 г. се омъжва за телевизионния драматург Иън Къртейс, който има двама сина от предишен брак. Развеждат се през 2001 г.[2][3]
Произведения редактиране
Самостоятелни романи редактиране
- Eliza Stanhope (1978)[1][2][3][4][5]
- Leaves from the Valley (1980)
- The Choir (1988)
- A Village Affair (1989)
- A Passionate Man (1990)
- The Rector's Wife (1991)
- The Men and the Girls (1992)
- A Spanish Lover (1993)
- The Best of Friends (1995)
- Next of Kin (1996)
- Faith (1996)
- Other People's Children (1998)
- Marrying the Mistress (2000)
- Girl from the South (2002)
- Brother and Sister (2004)
- Second Honeymoon (2006)
- Friday Nights (2008)
- The Other Family (2010)
- Daughters in Law (2011)
- The Soldier's Wife (2012)
- Balancing Act (2014)
- City of Friends (2017)
- An Unsuitable Match (2018)
- Mum & Dad (2020)
Поредица „Проект „Остин“ (Austen Project) редактиране
- Sense and Sensibility (2013)[1]
Разум и чувства, изд.: ИК „Еднорог“, София (2015), прев. Веселин Иванов
- от поредицата има още 3 романа от Вал Макдърмид, Алегзандър Маккол Смит и Къртис Ситенфелд
Сборници редактиране
- Imagined Lives (2011) – с Джон Банвил, Трейси Шевалие, Джулиан Фелоуз, Алегзандър Маккол Смит, Тери Пратчет, Сара Сингълтън и Минет Уолтърс[1]
Документалистика редактиране
Като Каролайн Харви редактиране
Самостоятелни романи редактиране
- Parson Harding's Daughter (1979)[1][3][5]
- Legacy of Love (1980)
- City of Gems (1981)
- The Steps of the Sun (1983)
- The Taverners' Place (1986)
- A Second Legacy (1993)
- A Castle in Italy (1993)
- The Brass Dolphin (1997)
Екранизации редактиране
| Година | Заглавие | Описание |
|---|---|---|
| 1994 | The Rector's Wife | тв минисериал |
| 1995 | The Choir | тв минисериал, 5 епизода |
| 1995 | A Village Affair | тв филм |
| 2000 | Other People's Children | тв сериал |
| 2009 | In Boston liebt man doppelt | тв филм |
| 2010 | Geliebte Familie | тв филм |
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
- ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
- ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
- ↑ а б в г д е ((en)) Биография и библиография в сайта British Council
- ↑ а б в ((en)) Биография в официалния сайт
Външни препратки редактиране
- Официален сайт на Джоана Тролъп
- Джоана Тролъп в
Internet Movie Database - Джоана Тролъп: Децата се нуждаят от класики, не от фентъзи, „Лира“, 2013 г.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Joanna Trollope в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |