Диаболизмът (от лат. diabolos – „дявол“) е течение в изкуството, при което се акцентира на свръхестествените образи и явления, най-често свързани с неясни, загадъчни, тъмни сили. Диаболизмът е свързан още със символизма, декадентството, мистиката, ужасите и други течения в изкуството. Като модернистично литературно направление акцентира върху интерпретациите на ирационалното, фантастичното, призрачното и гротескното. Нерядко диаболизмът се повлиява от митологичните вярвания и произведения.

Диаболизмът е също течение в литературата, свързано с немския романтизъм и с готическия роман. Диаболистичните литературни произведения са ангажирани с проникване в човешката същност чрез паранормалното. Диаболистите използват познати сюжети и мотиви, за да проникнат в тъмната среда на битието. В диаболистичното писане се използват активно парадоксът, иронията и гротеската.

Историческите корени на литературния диаболизъм могат да се открият в романтизма и в творчеството на Ернст Теодор Амадеус Хофман, Едгар Алън По и Шарл Бодлер. Като направление в българската проза и поезия се налага през 20-те години на 20 век. Сред представителите на диаболизма в България са Атанас Далчев, Светослав Минков, Владимир Полянов, Георги Райчев и др., а отзвук от него се открива и в творби на Чавдар Мутафов, Емилиян Станев и др. Авторите, които оказват най-силно влияние върху развитието на българския диаболизъм, са Густав Майринк и Ханс Хайнц Еверс.[1]

Някои западни изследователи ползват определението „диаболизъм“ като синоним на сатанизъм извън литературния контекст.

Източници редактиране

  1. Първото подробно научно изследване, посветено на българския диаболизъм, се появява през 2018 г. под заглавието: „Гласовете на българския диаболизъм: Материали от конференция, София, 2-3 декември 2016 г.“ (София, Парадигма, 2018) ISBN 978-954-326-340-0

Външни препратки редактиране