Димитър Домазетов (ВМОРО)
Тази статия е за дееца на ВМОРО. За дееца на ВМРО от Щип вижте Димитър Домазетов (ВМРО).
Димитър Стефанов Домазетов е български революционер, дебърски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Димитър Домазетов | |
| български революционер | |
 Максим Ненов и Димитър Стефанов | |
| Роден |
1865 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Димитър Домазетов е роден през 1865 година в стружкото село Ябланица, тогава в Османската империя. Самообразова се и през 1880 година се установява в България с братята си и работи като каменоделец. Участва в строежи във Варна и Русе. През 1895 година формира чета, за да участва в Мелнишката акция, но въстанието приключва преди да замине.[1]
По време на Горноджумайското въстание от 1902 година е четник при полковник Анастас Янков от ВМОК, а от 1903 година е помощник-войвода при Максим Ненов.[2] Намира смъртта си, заедно с войводата и 16 четници, при връх Чавките в планината Голак на 30 май 1903 година.[3] Сражението е описано от секретаря на четата Димитър Арсов Митрев, учител от Лазарополе, в дневника му. Останалите живи от четата, под ръководството на Димитър Арсов, стигат до района и вземат участие в Илинденско-Преображенското въстание.[4]
Литература редактиране
- Димитър Арсов - „29 май 1903 г.“ – спомените на секретаря на четата на Максим Ненов и Димитър Домазетов за сражението при връх Чавките на 29 май 1903 г., публикувани като подлистник на в. „Дебърски глас“, брой 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 17, 18, 19, София, 1909 година
Бележки редактиране
- ↑ „Македония“, бр. 4, юни 1903 г., стр. 16 – 17.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 51.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 144.
- ↑ Милков, Христо. Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. // Военноисторически сборник 60 (4). 1991. с. 109.