Димитър Ларгов

български футболист

Димитър Симеонов Ларгов (10 септември 1936 – 26 ноември 2020) е български футболист, полузащитник. Клубна легенда на Славия (София).[1] След края на състезателната си кариера работи дълги години като футболен ръководител.

Димитър Ларгов
Лична информация
ПрякорМитата
Роден
Димитър Симеонов Ларгов
10 септември 1936 г.
Починал26 ноември 2020 г. (84 г.)
ПостПолузащитник
Юношески отбори
1946 – 1953България Червено знаме (Сф)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1954 – 1955
1956 – 1967
България Септември (Сф)
България Славия
?
220
(?)
(19)
Национален отбор
1959 – 1966България България20(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Кариера редактиране

На клубно ниво редактиране

Ларгов започва да тренира футбол в школата на Червено знаме (София). Впоследствие преминава в Септември (София), където играе два сезона.[2]

В началото на 1956 г. е привлечен в Славия (София) по настояване на тогавашния старши треньор Анастас Ковачев. От сезон 1957 се утвърждава като основен футболист в състава. Играе за „белите“ близо 12 години, в които записва общо 258 официални мача и бележи 20 гола – 220 мача с 19 гола в „А“ група, 30 мача с 1 гол за купата и 8 мача в евротурнирите.[3]

Със Славия печели три пъти националната купа през 1962/63, 1963/64 и 1965/66. Вицешампион в „А“ група през 1958/59 и 1966/67, както и бронзов медалист през 1963/64, 1964/65 и 1965/66. През сезон 1966/67 с отбора достига до полуфинал в европейския турнир КНК. „Заслужил майстор на спорта“ от 1965 г.

Национален отбор редактиране

Ларгов дебютира за националния отбор на 13 май 1959 г. в контрола срещу Нидерландия. За две години натрупва 17 мача за България, след което обаче селекционерите на селекцията спират да разчитат на него.

Пет години по-късно България завършва с равен брой точки с Белгия в своята квалификационна група за световното първенство, която включва още и тима на Израел. У дома „лъвовете“ печелят срещу белгийците с 3:0, но като гост губят катастрофално с 0:5. Стига се до бараж на неутрален терен. Заради тежкото поражение два месеца по-рано селекционерът Рудолф Витлачил решава да направи сериозни рокади в състава и привиква няколко ветерани. Един от тях е Ларгов. На 29 декември 1965 г. той извежда националния отбор като капитан на Стадио Комунале във Флоренция. България печели мача с 2:1 и се класира на Мондиала, а Ларгов впечатлява с духа и волята си на терена.

Общо той изиграва 20 мача за „А“ националния отбор.[4] Последното му участие е именно на Световното първенство в Англия, където играе при загубата с 1:3 от Унгария на 20 юли 1966 г.

Извън терена редактиране

Ларгов завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Президент на БФС (1991 – 1993) и на Славия (1984 – 1989 г.). През 2013 г. е удостоен с орден „Стара планина“ II степен. Почива на 26 ноември 2020 г.

Статистика по сезони редактиране

Включени са само мачовете от първенството.
Сезон Отбор Първенство Мачове Голове
1956
3
0
1957
20
3
1958
11
0
1958/59
22
1
1959/60
22
2
1960/61
25
8
1961/62
24
1
1962/63
22
2
1963/64
22
0
1964/65
27
1
1965/66
13
0
1966/67
9
0

Успехи редактиране

Славия (София)

Източници редактиране

Славчо Тепавичаров президент на Българския футболен съюз (26 юли 1991 – юни 1993) Валентин Михов