Димитър Мутев
Димитър Стефанов Мутев е български просветен деец от епохата на Българското възраждане. Доктор по физика от Университета „Фридрих-Вилхелм“ в Берлин. Преводач и издател.
| Димитър Мутев | |
| български просветен деец | |
 Мутев, 1863 г. | |
| Роден | Димитър Стефанов Мутев
4 септември 1818 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Бонски университет Хумболтов университет на Берлин |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Елена Мутева Никола Мутев Христо Мутев |
Биография редактиране
Д-р Димитър Мутев[1] е роден на 4 септември 1818 година в Калофер, откъдето по-късно, вероятно по време на Руско-турската война (1828 – 1829) семейството му се премества в Одеса.[2] Негова по-малка сестра е Елена Мутева, смятана за първата българска поетеса. Mузикантът Никола Мутев и юристът Христо Мутев са негови братя, а Георги Золотович му е по бащина линия (Рада Мутева-Золотович е сестра на Стефан Мутев) пръв братовчед. По майчина линия Димитър е свързан с Анна Тошкович, съпруга на Стефан Тошкович[3][4]
Мутев завършва Ришельовския лицей в Одеса, след което учи в Бонския университет, а през 1842 година защитава докторат по физика[5] в Университета „Фридрих-Вилхелм“ в Берлин.[6]
След дипломирането си Мутев живее в Санкт Петербург, а през 1857 година отива в Цариград.[7] Там той основава списанието „Български книжици“,[8] издава, заедно с Драган Цанков, годишника „Месецослов на българската книжнина“, прави първия български превод на романа „Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу.[6]
През 1859 година Димитър Мутев се премества в Болград, където остава до края на живота си.[9] Той оглавява Болградската гимназия няколко месеца след нейното основаване и остава неин директор до смъртта си, като изиграва важна роля за превръщането на гимназията в основен център на българската култура. Инициатор е за създаването на пансион и печатница към гимназията.[6]
Бележки редактиране
- ↑ К. Станева, П. Стойчева, М. Пулева (съст.), Елена и Димитър Мутеви: Ранните пътища на българската модерност, Сборник с материали от научна конференция, посветена на 160 години от смъртта на Елена Мутева (1829 – 1854) и 150 години от смъртта на Димитър Мутев (1818 – 1864), София, 21 ноември 2014, Унив.изд. Св. К. Охридски, София (2017)
- ↑ М. Борисов, А. Ваврек, Г. Камишева, Предшественици на разпространението и развитието на физическите науки в България, Народна просвета, София, 1985
- ↑ Марина Младенова: Д-Р ДИМИТЪР СТ. МУТЕВ: ПЪРВИ ОПИТ ЗА ПОРТРЕТ (4 септември 1818, Калофер - 13 януари 1864, Болград), liternet.bg, посетен на 21. декември 2021
- ↑ Марина Младенова: ПЪТЕКИ ЗА БЪДЕЩИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ НА ЕЛЕНА МУТЕВА, liternet.bg, посетен на 21. декември 2021
- ↑ В. Андреев, Дисертацията на Димитър Мутев и началото на българските изследвания по физическите науки, Елена и Димитър Мутеви: Ранните пътища на българската модерност, СУ (2017) 65 – 78
- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 2922.
- ↑ М. Борисов, Г. Камишева, Д-р Димитър Мутев и българската физика. – Природа (1) 77 – 82 (1984); (2) 68 – 73 (1984)
- ↑ Г. Камишева 180 години от рождението на първия учен метеоролог българин Д-р Димитър Стефанов Мутьев (4 септември 1818 – 13 януари 1864). – Светът на физиката (2) 145 – 148 (1998)
- ↑ Т. Тодорова, Димитър Мутев – основател и редактор на списанието Български книжици (1858 – 1862), Ранните пътища на българската модерност, СУ (2017) 133 – 143