Димитър Сирлещов
Димитър (Митър) Тодоров Сирлещов, известен и като Зографов, е български зограф от Българското възраждане, представител на Банската художествена школа.[1]
| Димитър Сирлещов | |
| български зограф | |
 | |
| Роден |
1838 г.
|
|---|---|
| Починал | 1913 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Минчо Зографов |
| Други роднини | Борис Зографов (внук) |
| Димитър Сирлещов в Общомедия | |
Биография редактиране
Димитър Сирлещов е роден през 1838 година в разложкото село Банско. Учи при Симеон Молеров и после при Михалко Голев.[2] Работи и като строител и резбар. Сред първите му творби с Михалко Голев са стенописите в „Свети Йоан Предтеча“, датирани в 1882 - 1883 година.[3]
През 1883 година рисува иконите в църквата на разложкото село Бачево. В периода 1888-1889 година изографисва митрополитската църква „Свети Георги“ в Дупница.[4]
Между 1890 и 1898 година изписва църквата стенописите на църквата „Света Богородица” в Бобошево, като е автор и на част от иконите в нея. Изписва и друга църква в градчето - „Свети Илия“ заедно със своя ученик Костадин Хаджипопов. Работи стенописи из църквите в кюстендилските села Драгодан, Бураново, Църквище и Палатово. Работи и в частни домове.
В 1910 година прави стенописите, цокълните икони и царските двери на църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Кръстилци.[5] В същата година изписва църквата „Рождество Богородично“ във Велющец заедно със сина си Минчо Зографов.[6][7]
Умира в Банско през 1913 година.[8]
- Стенописи от „Рождество Богородично“ във Велющец, 1910 г.
-
-
-
- Стенописи от „Свети Димитър“, 1909 – 1910 г.
-
Стенописи -
Ктиторският надпис -
Страшният съд -
Христос Вседържител на касетирания таван
Бележки редактиране
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 66, 360.
- ↑ Гергова, Иванка. Майстор Велян Огнев // Патримониум 11 (16). 2018. с. 385.
- ↑ Караджова, Юлия. Свети Йоан Предтеча – храмът на махала Дъбово - село Бистрица // Без граници, 10 юни 2020. Посетен на 17 април 2023 г.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 3, Издателство на БАН, София, 2006 година.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 479.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 141.
- ↑ Храмове // Община Струмяни. Посетен на 18 декември 2015.
- ↑ Виртуална енциклопедия на българската иконография // Посетен на 8 януари 2014 г.