Димо Кьорчев
Димо Петров Кьорчев е български публицист, политик и литературен критик.
| Димо Кьорчев | |
| български литературен критик и политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 22 декември 1928 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Литературна критика |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XX век |
Биография редактиране
Роден е на 19 май 1884 г. в Търново. Записва право в Лайпцигския университет, но поради липса на средства се връща в България. Продължава юридическото си образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, завършвайки го през 1908 г. Младият юрист една година работи като прокурор в Свищов, а след това като адвокат в столицата. Същевременно Кьорчев се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той е един от видните дейци на Националлибералната партия,[1] а от 1920 г. е неин политически секретар. Пише във вестник „Воля“ (често под псевдонима П. Ератов).[2]
Избран е за народен представител през периода 1914–1919 г. и през 1923–1928 година.
Кьорчев се изявява като литературен критик и публицист. Заедно с Трифон Кунев издава литературния алманах „Южни цветове“ (1907), а с Елин Пелин редактира списание „Слънчоглед“ (1909). В периода 1922–1927 г. издава списание „Пролом“.
Избрани съчинения от творбите на Димо Кьорчев са издадени през 1933-1934 г. под редакцията на Янко Янев. Това е няколко години след кончината му, тъй като той умира на 22 декември 1928 г. в Париж на 44-годишна възраст.
Идеи редактиране
Дълго време Димо Кьорчев изучава философията на Фридрих Ницше, но въпреки това има неопределени позиции по отношение на нея. Същевременно търновският юрист се смята за теоретик на българския индивидуализъм. В съгласие с Ницше той пропагандира, че силният човек трябва да бъде „деятелен“, като само така ще открие истината и ще изгради своя живот. Според него самоусъвършенстването за дадена личност започва, когато тя успее да види във всички свои дела Бога. Той приема свръхчовека за реалност. В съгласие с Ницше Димо Кьорчев осъжда робския морал, т.е. тези, които издигат милосърдието и състраданието в култ. Разкривайки противоречивата си натура, търновският политик в статията „Исус“ посочва, в противовес на горното, че състраданието ражда прогрес и е предпоставка за „здрав обществен живот и мирно индивидуализирано самоусъвършенстване“. Неговото име е предложено за знаме на ницшеанството в Царство България от д-р Янко Янев, друг активен пропагандатор на Ницше в страната. Считан е за теоретик на българския символизъм[3].
Бележки редактиране
- ↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.4 / 19 юли 1924. / стр. 2.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 286-287.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982 г.