Дисеминирана интравазална коагулация

Дисеминираната интравазална коагулация (ДИК синдром, консумативна/преразходна коагулопатия) е придобита хеморагична диатеза, синдром на патологично активиране на системата на кръвосъсирването. ДИК синдромът е комплексно хемостазно нарушение, което се среща при разнообразни болестни процеси.

Дисеминирана интравазална коагулация
Класификация и външни ресурси
МКБ-10D65
Дисеминирана интравазална коагулация в Общомедия

Етиология редактиране

Причините за развитие на ДИК синдром могат да бъдат различни. На практика не съществува болестно състояние, усложнението от което да не може да доведе до ДИК. Някои от болестите и патологичните състояния са:

Патофизиология редактиране

ДИК синдромът протича в три последователни фази:

  1. Фаза на хиперкоагулация.
  2. Фаза на фибринолиза.
  3. Фаза на хипокоагулация.

Първата фаза започва с патологичното активиране на системата на кръвосъсирване, причина за образуването на множество микротромби в цялата кръвоносна система, което води до нарушаване на микроциркулацията на различни органи и системи с произтичащата от това многоорганна недостатъчност.

През втората фаза се наблюдава опит за компенсация на увеличеното кръвосъсирване чрез активиране на фибринолитичната система, която разгражда образуваните тромби.

Третата фаза се изявява в изтощаване на системата на кръвосъсирване, следствие от консумирането на факторите на кръвосъсирване и фибринолиза през първите две фази. Налице е намалена до липсваща коагулация, с произтичащите от това кръвотечения в различни тъкани и органи.