Добролища

селище в Гърция, Западна Македония

Добро̀лища или понякога Добро̀лище (произношение в местния говор Добро̀лишча, на гръцки: Καλοχώρι, Калохори, катаревуса: Καλοχώριον, Калохорион, до 1926 година Δοβρόλιστα, Довролиста,[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

Добролища
Καλοχώρι
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Надм. височина715[1] m
Население398 души (2011 г.)
ДемонимДобролишчѐни
Добролища в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено на 17 километра югозападно от демовия център Костур, в Костурската котловина, на левия бряг на река Бистрица, която тук се нарича Белица. Към землището на Добролища е присъединено и това на днес изоставеното село Чърчища (Царциста). Добролища на север граничи с Четирок (Месопотамия), на юг с Желегоже (Пендаврисо), на изток с Тиквени (Колокинту) и на запад с Ошени (Ини).

История редактиране

Етимология редактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име Доброл.[3]

В Османската империя редактиране

 
Знамето на Добролищката чета на Никола Добролитски през Илинденското въстание[4]
 
Остатъци от османска сграда в селото, 2021 г.

В XV век в Добролища са отбелязани поименно 140 глави на домакинства.[5]

Семейства от Добролища, заедно със слимничани и омотчани се заселват в 1791 година и в неврокопското село Ковачевица, където образуват така наречената Арнаутска махала. Те се занимават със строителство и основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.[6]

В края на XIX век Добролища е смесено българо-мюсюлманско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Довролиса (Dovrolista) живеят 600 гърци.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Добролища има 270 жители българи християни и 160 българи мохамедани или турци.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Добромища е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 70 къщи.[9]

В началото на XX век цялото население на Добролища е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[10] Същата година турските власти не допускат учителя А. Наумов от Апоскеп да отвори българско училище в селото[11] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добролище има 328 българи екзархисти и 32 власи.[12]

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промените и представя селото като гръцко с 500 жители.[13] В 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения на капитан Николаос Платанияс (Лахтарас).[14][15]

През октомври 1906 година османски части успяват да убият в Добролища войводата Никола Добролитски и двама негови четници.[16]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Довролиста (Δοβρόλιστα) има 65 семейства, от които 40 християнски. От християните 20 „са се завърнали в православието“, тоест под върховенството на Вселенската патриаршия.[17]

Според Георги Константинов Бистрицки Добролища преди Балканската война има 50 български и 30 турски къщи,[18] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[19]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Добролища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[20]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Добролища е обозначено като българско селище.[21]

В Гърция редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Добролища (Добролишта) има 30 къщи славяни християни и 40 къщи турци.[22] През 20-те години мюсюлманското население на Добролища се изселва в Турция и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 145 души[23][1] или според други данни 40 семейства и 139 души.[24]

В 1926 година името на селото е преведено като Калохорион, в превод добро село.

 
Панихида на Никола Добролитски от местни българи и дейци на Охрана през 1943 година[25]

През Втората световна война Добролища е в италианската окупационна зона и в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, начело със семейство Добролитски и чета на българската паравоенна организация Охрана. Селото пострадва от италианските наказателни отряди.[26]

На 4 май 1945 година селото е ограбено от гръцката чета на Андон Аманатидис, много жени и мъже са малтретирани.[27] По време на Гръцката гражданска война Добролища дава 22 убити, а 42 се изселват в социалистическите страни.[1] 13 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци. В селото има 9 политически убийства.[28]

В селото традиционно се произвежда жито, тютюн и леща.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Добролища на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Шитка[29] Σίτκα Схинорема Σχινόρεμα[30] река С от Добролища, десен приток на Четирската река[29]
Острика[29] Οστρίκα Тригоно Τρίγωνο[30] местност СИ от Добролища, между Добролища и Четирок (Месопотамия)[29]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 468[1] 434[1] 455[1] 634[1] 585[1] 520[1] 458[1] 475[1] 459[1] 458 398

Личности редактиране

 
Четата на Македонобългарския комитет в Добролища, 1943 г. Третият конник е Паскал Калиманов.
Родени в Добролища
  •   Апостол Калиманов, български революционер, деец на Македонобългарския комитет[33]
  •   Вангел Мирковски (1915 – 1949), гръцки комунист[34]
  •   Васил Бружо, български революционер, деец на ВМОРО[35]
  •   Васил Христовски (1913-1948), гръцки партизанин и деец на СНОФ и НОФ
  •     Зисо Дельов(ски) (? - 1981), гръцки комунист
  •     Зисо Калиманов (Ζήσης Καλλιμάνης, ? – 1943), гръцки комунист, затворен в Акронавлия, освободен през юни 1941 година, след като се обявява за българин, убит е от италиански патрул в Пелеканос[36]
  •   Илия Тепов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[37]
  •   Илия Толев (Тольов), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[38]
  •   Лазар Поплазаров, гръцки комунист
  •     Митре Калиманов, гръцки комунист, брат на Паскал Калиманов, през Втората световна война води чета на Охрана, а след това се присъединява към СНОФ[36]
  •   Никола Добролитски (1876 – 30 октомври 1906), български революционер
  •   Паскал Калиманов Добролитски (1906 - 1950-те), един от ръководителите на Централния македонобългарски комитет в годините на Втората световна война
  •   Петър Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[39]
  •   Стасо Чанаков Добролитски, деец на ВМОРО[40]
  •   Стеряна Вангелова (1924 - 2005), участничка в Гръцката гражданска война
  •   Ташко Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[41]
  •   Тодор Влахов (1913 – 1946), гръцки комунист[42]
  •   Тодор Калиманов, български селски първенец[36]
  •   Търпо Калиманов (? – 1943), гръцки комунист[43]
  •   Христо Вангелов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[44]
  •   Щерьо Калиманов – Добролитски, български революционер от Охрана
Починали в Добролища
Други
  •   Ягнула Куновска (р. 1943), северномакедонски юрист и писател, по произход от добролищката фамилия Добролитски

Бележки редактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181.
  4. Христосков, Р. Бойните знамена на Костурския революционен район от Илинденско-Преображенското въстание // „Македонски преглед“ XVIII (3). София, МНИ, 2022. с. 132 - 134.
  5. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  6. Тилев, Жеко. Ковачевица // Музеи и паметници на културата (1). Комитет за култура, 1987. с. 8.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  9. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  10. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  11. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  13. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kalohori Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  14. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 76. (на гръцки)
  15. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 220.
  16. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 170.
  17. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 139. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  18. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  19. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  21. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  22. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  23. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesopotamia., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035412/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/070.htm, посетен на 21 февруари 2008 
  24. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  25. Гьоревъ, Б. Захарий Гьорев // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). София, Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 11.
  26. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  27. Пејов, Наум. Македонците во Граѓанскага војна во Грција, Скопје 1968, с. 125.
  28. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kalohori Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  29. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  30. а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  31. Информатор е Фети Джафер Юпе от Добролища, в юни 1970 година живеещ в Тирана.
  32. Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 494 - 495. (на албански)
  33. Даскалов, Георги. Между реваншизма на Атина, македонизма на Белград и нихилизма на София, МНИ, София, 2007, с. 262.
  34. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2016-11-22. Посетен на 2011-09-29.
  35. Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (112). Издание на Илинденската Организация, февруари 1940. с. 10.
  36. а б в Koliopoulos Plundered Loyalties, 1999, стр.150-151
  37. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 702.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 716.
  39. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  40. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 155.
  41. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  42. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2016-11-22. Посетен на 2011-09-23.
  43. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2016-11-22. Посетен на 2011-09-24.
  44. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39