Доганджа
- Вижте пояснителната страница за други значения на Доганджа.
Доганджа или Будакдоанджа (в по-стара литература и Дуванджа; на турски: Budakdoğanca) е село в европейската част (Източна Тракия) на Турция, околия Одрин, вилает Одрин. Селото е разположено на 23 км северно от град Одрин и северно от селата Капитан Андреево и Капъкуле и граничния контролно-пропускателен пункт между Турция и България. Селото на практика е на самата българо-турска граница.
| Доганджа Budakdoğanca | |
| — село — | |
 Панорамна гледка към центъра на селото през 2007 г. | |
  Доганджа  Доганджа | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Одрин |
| Надм. височина | 98 m |
| Население | 230 души (2000) |
| Пощенски код | 22000 |
История редактиране
Според някои автори (Боев, 1956) това е родното село на прочутия кърджалийски главатар, хайдутин и закрилник на бедните Индже Войвода, който е действал основно в Източна Тракия в периода 1792-1806 г.
В 1830 година Дуванджа има 80 български къщи.[1]
В началото на 20 век Доганджа е село в Одринска кааза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Дуванджа (Douvandja) е село в Нахия Юскюдар на Одринска каза с 90 домакинства и 430 жители българи.[2] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Дуганджа (Дуванджево) живеят 85 екзархийски български семейства с 449 души.[3] Други източници посочват 102 български къщи през същата година.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] През войната селото е арена на бойни действия между българската и османската армия.
С началото на Междусъюзническата война и настъпването на османската армия българите от селото напускат домовете си и се отправят на север към вътрешността на България. В началото на 1916 година жителите на село Дованджа, което остава на турска територия, след скитания до Стара Загора, Могилово и Малък манастир се завръщат по родните си места и се заселват в съседното на Доганджа село Веран теке, днес Капитан Андреево, което остава на българска територия.
Население редактиране
| Население на селото по години[5] | |
|---|---|
| 2000 | 230 |
| 1997 | 253 |
Личности редактиране
- Родени в Доганджа
Панайот Начев, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 11 сярска дружина[6]
Източници редактиране
- ↑ а б Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 282.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 18-19.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ ((tr))Информация за селото[неработеща препратка]
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 487.
- Боев, Р. 1956. Стоян-Индже Войвода – Държавно военно издателство при министерството на народната отбрана, София, 79 стр.