Долни Коритен

Вижте пояснителната страница за други значения на Коритен.

---

Долни Коритен е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

Долни Коритен
Долни Коритен 42.479903, 22.596789 Долни Коритен
Общи данни
Население	45 души (15 март 2024 г.)
Надм. височина	876 m
Пощ. код	2558
Тел. код	07927
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	22410
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Трекляно Радко Петрунов (БСП за България; 2011)

География

Село Долни Коритен се намира в планински район, в северозападната част на Кюстендилското Краище, в югоизточните склонове на Ушинска планина, в горното течение на река Уйненщица.

Името на селото идва от релефа, просечен от сухи каменисти долини напомнящи на „корита“, със стръмни склонове. Селото е образувано от махали: Бачева, Витанова, Портарска, Гилевци, Кьосева, Томанска, Дроньовци, Песяк, Димова, Петкова, Манчова, Деянова, Китанова.

Съседни села са Горни Коритен - на 3 км и общинския център Трекляно на 12,6 км.

В района Димовата махала тече подземна река. По непотвърдени данни от тази река се образува Скакавишкия водопад край река Струма.

В подножието на връх „Малък Валявичар“, над корията „Перовляч“ се намира пещера, която не е докрай проучена.

Население

Година	1880	1900	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1984	2008
Население	360	440	553	531	461	322	169	113	74	32

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично селище и късноантични и средновековни укрепления свидетелстват че района е населяван от дълбока древност.

Село Долни Коритен е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. под името Долно Коритино като тимар към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 42 домакинства, 42 ергени и 5 бащини. В същия документ най-голямата сегашна махала – Деянова, фигурира като самостоятелно селище под името Деяновци с 35 домакинства, 31 ергени и 1 вдовица. В този район се намира местността „Градище“ където са намирани здрави големи керамични съдове и местното население ги е ползвало за съхраняване на зърно.

В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Долне Коритне към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 4 данъкоплатци.

В края на XIX век селото има 4278 декара землище, от които 2207 дка ниви, 987 дка гори, 569 дка естествени ливади, 520 дка мери и се отглеждат 1784 овце, 262 говеда и 115 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно овес, ръж, ечемик) и животновъдството. Част от мъжете са сезонни строителни работници.

През 1886 г. е открито училище, което от 1900 г. се помещава в собствена сграда.

През 1920 г. е построена църквата „Свети свети Петър и Павел“. През 1936 г. е основано читалище „Напредък“, а през 1945 г. – Кредитна кооперация „Светлина“.

През 1956 г. е учредено ТКЗС, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1952), няма действащо водоснабдяване и канализация.

Построена е кооперативна и административна сграда, пътят за Долно Уйно и Злогош е асфалтиран.

През последните десетилетия се наблюдават активни миграционни процеси. Селото е агроекологичен район – липсват промишленост и замърсители.

Религии

Село Долни Коритен принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности

• Църква „Свети свети Петър и Павел“. Построена е през 1920 г. върху долинен склон, на мястото на оброчището „Свети Петър“.
• Оброк „Спасов ден“. Намира се на около 1,8 км северозападно от църквата, при махала Витанова, южно от местността „Извора“. Има останки от стара църква.
• Оброк „Свети Спас“. Намира се на около 2,2 км югозападно от църквата в махала Клуборска. Мястото е отбелязано с дървен кръст.
• Оброк „Свети Илия“. Намира се на около 1 км западно от църквата, при Деянова махала, върху левия бряг на реката.
• Паметник на загиналите във войните през 1912-1918 г. и 1941-1945 г.

Личности

• Емануил Попдимитров (1885 – 1943), български поет и писател, учител в селото през 1904-1906 г.;
• Любен Овчаров – род.1928, журналист и пилот
• проф. Милчо Райчев Стоименов род.1941 г.-проф.по икономическите науки, доктор на науките

Литература

• Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.429-434;
• Коняров, Георги. Принос към историята на рударството и металургията в България, София, 1953 г., с.118;
• Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441;
• Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.722-723;
• Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17;
• Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.23-25;