Дряновица или Драновица (изписване до 1945 година: Дрѣновица, на гръцки: Δρανοβίτζα) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.[1]

Дряновица
Δρανοβίτζα
— село —
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДрама
Географска областЧеч

География редактиране

Дряновица е разположено на подстъпите към Родопите в местността Чеч. Селото се намира на едно възвишение край река Места (днес язовир Черешовско езеро). Днес то попада в землището на село Осеница.[1]

История редактиране

В съкратен регистър на тимари и зиамети във вилаета Тимур хисар и в нахиите Неврокоп, Калоян, Кьопрьолю и др. от 1444 година фигурира и село Диране, от което в зиамета на Яхши бей, син на Хамза бей влизат 7 немюсюлмани и 1 неженен с приход 410 акчета.[2] В подробен регистър на тимари и хасове във вилаетите Кара су, Драма, Зъхна, Кешишлик, Сироз, Неврокоп, Тимур хисар и Селяник от 1478-1479 година поименно са изброени главите на домакинства в Диренова съответно: 25 немюсюлмани и 3 вдовици.[3] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Диране е вписано както следва - мюсюлмани: 4 домакинства, неженени - 4; немюсюлмани: 100 домакинства, неженени - 10, вдовици - 5.[4] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Диренова с мюсюлмани: 2 домакинства, неженени – 3; немюсюлмани: 5 домакинства, неженени – 1.[5] През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Дряново е представено от Ибрахим Челеби.[6]

Население на Дряновица 1444 – 1530
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1444 7 1 - - - 8
1478 25 - 3 - - 28
1519 100 10 5 4 4 123
1530 5 1 - 2 3 11

Селото е обезлюдено по време на Балканските войни. Споменато е при формирането на община Осеница в 1919 година и след това е заличено.[1]

Бележки редактиране

  1. а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 159. (на македонска литературна норма)
  2. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 6.
  3. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 43-44.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 57.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 127.
  6. Петър, Петров. По следите на насилието. София, Наука и изкуство, 1972. OCLC 402578469. с. 262-263.