Дъга на Струве

Геодезическа дъга на Струве
	Геодезическа дъга на Струве
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
	; Северният край на дъгата. Хамерфест, Норвегия
В регистъра	Struve Geodetic Arc
Регион	Европа и Северна Америка
Местоположение
Беларус; Естония; Латвия; Литва; Молдова	Норвегия; Русия; Украйна; Финландия; Швеция
Тип	научно
Критерии	ii, iv, vi
Вписване	2005 (29-а сесия)
	Геодезическа дъга на Струве в Общомедия

Дъга на Стру̀ве се нарича верига от 265 геодезични знака (триангулачни точки), в които са поставени кубични каменни знаци с височина 2 м, създадена с цел да се определят параметрите на Земята, нейната форма и размери.

Започва от гр. Хамерфест, Норвегия - недалеч от нос Нордкап (ширина 70° 40′ 11″ с. ш.), и стигаща до с. Стара Некрасовка, Одеска област, Украйна - близо до река Дунав (ширина 45° 20′ 03″ с. ш.), образувайки дъга на меридиана с амплитуда 25° 20′ 08″.

История редактиране

Геодезичната дъга на Струве носи името на нейния създател руския астроном от немски произход Василий Яковлевич Струве (Фридрих Георг Вилхелм Струве), който организира и взема непосредствено участие в измерването.

Тя е измервана в продължение на 40 години – от 1816 до 1855 г. Данните са обработвани в Пулковската обсерватория край Петербург и в астрономическата обсерватория в Дерпт (дн. Тарту), ръководени от Струве.

Дъгата от геодезични знаци е създадена на териториите на Руската империя и тогавашната съюзна държава Швеция (включваща по онова време и днешна Норвегия). Общата дължина на веригата е над 2820 km.

Пунктове редактиране

Днес пунктове на дъгата могат да се открият на територията на Норвегия, Швеция, Финландия, Русия, Естония, Латвия, Литва, Беларус, Украйна и Молдова. Тези държави на 28 януари 2004 г. се обръщат към Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО с предложение за вписването на съхранените 34 пункта от дъгата в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО^[1].