Европейска блатна костенурка
Европейската блатна костенурка (Emys orbicularis), също обикновена блатна костенурка,[2][1] е единственият представител на семейството на блатните костенурки в Европа. Същевременно това е най-широко разпространеният вид на стария континент.[3]
| Европейска блатна костенурка | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Европейска блатна костенурка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Физически характеристики редактиране
Горната част на черупката (карапакс) е маслиненокафява до черна, с множество жълти точици и черти, разположени радиално по роговите щитчета. Долната страна на черупката (пластрон) е жълтеникава до кафява с тъмни петна. Кожата е в общата окраска – маслиненокафява до черна с характерни жълтеникави ивици.
Дължината на черупката варира от 13 до 20 cm [2], като в редки случаи достига до 23 cm. Като правило женските индивиди са по-големи от мъжките.
Разпространение редактиране
Ареалът включва иранската част на Каспийско море, Русия, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Централна Германия, Швейцария, Южна Франция, Испания, Португалия, Мароко, Алжир, Тунис, Корсика, Сардиния, Италия, Гърция, България и Турция.
Постглациални останки са намерени в Швеция, Дания, Холандия и Англия.
В България се среща подвидът E. o. orbicularis, който е разпространен на цялата територия на страната до надморска височина 900 m (в Лозенска планина).
Местообитание редактиране
В повечето области от ареала си, Европейската блатна костенурка може да бъде открита в разнородни бавнотечащи води или блатисти местности, някои от които напълно могат да пресъхнат по време на лятото. Типични примери са дренажни канали, рибарници, блата, езерца, реки и малки потоци, бракичните води на естуарите, крайбрежни водни площи. Характерно за местообитанията е наличието на богата водна растителност. Новоизлюпените малки предпочитат плитки води с не повече от половин метър дълбочина.
Подвидове редактиране
Подвидовете на Европейската блатна костенурка са обект на дискусия.
- E. o. orbicularis (Linnaeus, 1758)
- E. o. capolongoi (Fritz, 1995)
- E. o. colchica (Fritz, 1994)
- E. o. eiselti (Fritz et al., 1998)
- E. o. fritzjuergenobsti (Fritz, 1993)
- E. o. galloitalica (Fritz, 1995)
- E. o. hellenica (Valenciennes, 1832)
- E. o. hispanica (Fritz, Keller & Budde, 1996)
- E. o. iberica (Eichwald, 1831)
- E. o. kurae (Fritz, 1994)
- E. o. lanzai (Fritz, 1995)
- E. o. luteofusca (Fritz, 1989)
- E. o. occidentalis (Fritz, 1993)
- E. o. orientalis (Fritz, 1994)
- E. o. persica (Eichwald, 1831)
Начин на живот и хранене редактиране
Европейската блатна костенурка е активна през деня. Лесно може да бъде притеснена от присъствието на хора или естествени врагове. Това е причина за постепенното ѝ изтласкване от естественото обитание. При най-малката тревога, невероятно бързо се скрива под водата и се заравя в тинята.
Европейската блатна костенурка е предимно хищник, хранещ се с насекоми, ракообразни, мекотели, червеи, риби и земноводни [3], които улавя главно под водата [4]. Много рядко се храни с водна растителност.
Температурните и климатични изменения в по-голяма част от ареала на Emys orbicularis, са причина за промени в интензивността на метаболизма през различните сезони. През зимата, европейската блатна костенурка изпада в хибернация, но при значително ниски температури – от порядъка на 4 °C до 6 °C. При температури над 10 °C, костенурката е все още активна. Хиберниращите животни се заравят в тинята на водоема, който обитават.
Размножаване редактиране
При европейската блатна костенурка има слаб полов диморфизъм, изразен предимно в окраската на очите – при мъжките екземпляри те са червеникави до кафяви, докато при женските са жълти до бели.
Размножителният период започва непосредствено след пробуждането от хибернация, което настъпва в края на март. След копулацията, женската снася от 3 до 21 овални, бели яйца[5], покрити с кожеста обвивка. Отлагането на яйцата се осъществява по-често на едно място, но може да се извърши и в няколко (до 3) отделни ямки, които женската изкопава със задните си крака, а след заравянето уплътнява с пластрона си [6]. Това става през май/юни в късните часове на деня. Самите яйца са със средни размери от около 28-33 на 18-20 mm [7] и тежат средно около 5 грама.
Температурата е важен фактор за определянето на пола, като в границите от 24 до 28 °C се излюпват предимно мъжки индивиди, а при температури над 29 °C предимно женски индивиди [8]. Генетичните фактори при този вид също имат важно и дори водещо значение.
Развитието на яйцата продължава до септември/октомври, като често малките излизат на повърхността едва през следващата пролет [9].
Природозащитен статут редактиране
- Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red list) – Почти застрашен (Lower Risk Near Threatened LR/nt)[3]
Литература редактиране
- ↑ Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
- ↑ Ernst, C., Barbour, R., Turtles of the World, (1992), ISBN 1560982128
Източници редактиране
- ↑ Emys orbicularis (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
- ↑ а б Tortoise & Freshwater Turtle Specialist Group. Emys orbicularis // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 1996. Посетен на 26 март 2010. (на английски)