Едуард Зюс (на немски: Eduard Suess) е австрийски геолог и географ. На него принадлежи хипотезата за съществуването на бившия континент Гондвана (1861) и океана Тетис (1893).

Едуард Зюс
Eduard Suess
австрийски геолог
Роден
Починал
26 април 1914 г. (82 г.)
ПогребанАвстрия
Националност Австрия
Учил въвВиенски технически университет
Научна дейност
ОбластГеология
Работил вВиенски университет
Едуард Зюс в Общомедия

Произход и младежки години (1831 – 1852) редактиране

Роден е на 20 август 1831 година в Лондон, Англия, в семейство на лутерански саксонски търговец. През 1834 г. семейството му се премества в Прага, а през 1845 – във Виена, където Зюс учи в университетите на тези два града. Още в младежка възраст се увлича по геологията и на 19 години помества първия си труд по геология на Карлсбад (днес Карлови Вари, Чехия).

Експедиционна дейност (1852 – 1857) редактиране

Основните полеви дейности Зюс провежда в Европа. През 1852 изследва Източните Алпи в района на хребета Дахщайн, разположен покрай левия бряг на река Енс (десен приток на Дунав), а през 1858 – Западните Карпати.

През 1860 г. извършва експедиция покрай източните склонове на Чешкия Лес и Шумава до Дунав и на юг до Венецианските Алпи и Предалпи. След това в началото на 60-те години на XIX век изследва Апенините от река Рено до залива Таранто.

През пролетта и лятото на 1867 г. пресича Източните Алпи от Венеция до Северен Тирол, а след това посещава Динарските планини.

Обществена и научна дейност (1857 – 1875) редактиране

През 1857 г. Зюс става професор и получава Катедрата по геология в Университета във Виена. Избран е за член на общинския съвет на Виена и член на комисията по снабдяване на града с вода и урегулирането на течението на Дунав.

От 1870 до 1874 г. активно се занимава с провеждането на новото училищно законодателство в Австрия, а през 1873 е избран в Райхстага на страната, където многократно се изявява като блестящ оратор.

Научните трудове на Зюс засягат главно стратиграфията на Алпите, геологията на Италия и систематиката на брахиоподите. Основният му класически труд е „Ликът на Земята“ (Das Antlitz der Erde, в 3 тома, 1883 – 1888). В него той разглежда строежа и развитието на земната кора на основата на контракционната теория. Привежда в стройна система важните форми на земната повърхност и установява взаимовръзката между разпределението на съвременните морета, океани, континенти и планински вериги с геоложката история на земята.

През 1875 г. Зюс предлага термина „биосфера“.

Следващи години (1875 – 1914) редактиране

През 1882 г. Зюс изследва Карнийските Алпи и Караванке, а през 1885 – Северна Норвегия.

През 1895 г. е избран за член на Шведската академия на науките. От 1898 е президент на Австрийската академия на науките и организира редица крупни експедиции в малко изследваните райони на Земята. През 1903 г. е награден с висшата награда на Кралското геоложко дружество на Великобритания.

Умира на 26 април 1914 година във Виена на 82-годишна възраст.

Памет редактиране

Неговото име носят:

Научни трудове редактиране

  • „Böhmische Graptolithen“ (1852),
  • „Brachiopoden der Kössener Schichten“ (1854);
  • „Brachiopoden der Hallstätter Schichten“ (1855);
  • „Ueber den Löss“ (1866); „Charakter der österreich. Tertiärablagerungen“ (1866);
  • „Aequivalente des Rotliegenden in den Südalpen“ (1868);
  • „Die tertiären Landfaunen Mittelitaliens“ (1871);
  • „Bau der italienischen Halbinsel“ (1872);
  • „Die Enstehung der Alpen“ (1875);
  • „Die Zukunft des Goldes“ (1877); „Die Zukunft des Silbers“ (1892).

Източници редактиране

  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 374, 386 – 387
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eduard Suess в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​