Едуард Брадфорд Титченър (на английски: Edward Bradford Titchener) е английски психолог, студент на Вилхелм Вунт. Той пренася структурализма в САЩ от психологическата лаборатория на Вундт в Лайпциг.

Едуард Титченър
Edward Titchener
английски и американски психолог
Роден
Починал
3 август 1927 г. (60 г.)
Националност САЩ
Учил вЛайпцигски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Учил приВилхелм Вунд
Работил вУниверситет „Корнел“
Видни студентиЕдуард Боринг, Маргарет Уошбърн
Известен сСтруктурализъм, Емпатия
Едуард Титченър в Общомедия

Предметът на структурализма е опитът. Съзнанието се определя като общата сума на опита във всеки даден момент, а психиката – като общата сума на опита през целия живот. Титченър смята, че психологията трябва да изучава обобщената човешка психика, а не отделните психики и в никакъв случай индивидуалните различия.

Още учи, че съществуват три елементарни състояния на съзнанието – усещания, образи и афективни състояния. Усещанията са основните елементи на възприятието; образите са елементите на идеите, а афективните състояния са елементите на емоциите. Към края на живота си започва да твърди, че психологията не трябва да изучава елементите, а дименсионалните атрибути на психичния живот, които според него са качество, интензитет, продължителност, просторност и яснота. Поставя под съмнение контролирания метод на интроспекцията и препоръчва по-открития, феноменологичен подход. Макар това последното изречение да изглежда доста противоречиво спрямо други източници[1].

Почетен доктор на Харвардския университет, Университета „Кларк“ и Уисконсинския университет.

Библиография редактиране

  • An Outline of Psychology (1896; ново издание, 1902)
  • A Primer of Psychology (1898; преработено издание, 1903)
  • Experimental Psychology (4 тома, 1901-05)—1.11.22.12.2
  • Elementary Psychology of Feeling and Attention (1908)
  • Experimental Psychology of the Thought Processes (1909)
  • A Textbook of Psychology (2 тома, 1909-10)
  • A Beginner's Psychology (1915)

Източници редактиране

  1. Павел Александров, История на психологията, стр.49: „Той (Титченър) довежда интроспективния метод до своя апогей.“
  • Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998

Външни препратки редактиране