Езици в Европейския съюз

Езиците в Европейския съюз са езици, използвани от хора на територията на Европейския съюз. Включват двадесет и четирите официални езика на съюза, както и някои други.

Карта с разпознатите езици в ЕС.

Най-говоримият език в ЕС е английският, който е разбран от 51% от хората, докато немският е най-говоримият език, който се говори от близо 18%. Всички 24 официални езика на ЕС са признати като „работещи езици“, но на практика най-често се използват само два: английският и френският. Френският е официален език на трите градове, които са центрове на съюза: Брюксел (Белгия), Страсбург (Франция) и Люксембург(Люксембург).

Каталонският, галисийският и баският са регионални езици и не са официални в Европейския съюз.

Официални езици в ЕС редактиране

 
Табелата на входа на Европарламента в Брюксел, написана на всичките официални езици на ЕС.

Считано от 1 юли 2013 г., официалните езици на Европейския съюз са:

Език Официален в Година
български   България 2007
хърватски   Хърватия 2013
чешки   Чехия 2004
датски   Дания 1973
нидерландски   Белгия
  Нидерландия
1958
английски   Ирландия
  Малта
  Великобритания
  Гибралтар (Великобритания)
1973
естонски   Естония 2004
фински   Финландия 1995
френски   Белгия
  Франция
  Люксембург
1958
немски   Австрия
  Белгия
  Германия
  Люксембург
1958
гръцки   Кипър
  Гърция
1981
унгарски   Унгария 2004
ирландски   Ирландия
  Великобритания
2007
италиански   Италия
1958
латвийски   Латвия 2004
литовски   Литва 2004
малтийски   Малта 2004
полски   Полша 2004
португалски   Португалия 1986
румънски   Румъния 2007
словашки   Словакия 2004
словенски   Словения 2004
испански   Испания 1986
шведски   Швеция 1995

Историческият латински език е считан за неутрален и за това се използва и в химна на Европа.

Броят на страните-членки надвишава броя на официалните езици, тъй като няколко национални езика се говорят в две или повече държави. Датският, английският, френският, немският, гръцкият и шведският са официални езици на национално ниво в няколко държави (виж таблицата по-горе). В допълнение, хърватският, чешкият, датският, унгарският, ирландският, италианският, словашкият и словенският са официални езици на в някои държави на ЕС, но на регионално ниво.

Освен това не всички национални езици имат статут на официален език в ЕС, например люксембургският, официален в Люксембург от 1984 г., и турският, един от официалните в Кипър.

Езикови семейства редактиране

По-голямата част от европейските езици принадлежат към семейството на индоевропейските езици, като трите основни подсемейства са: славянски, германски и романски. Славянските езици (български, хърватски, чешки, полски, словашки и словенски) са предимно в Централна Европа и на Балканите. Германските езици (датски, нидерландски, английски, немски и шведски) се говорят в централните и северните части на Европа. Романските езици (включващи италиански, френски, португалски, испански и румънски) се говорят в западните и южните части. Балтийските (латвийски и литовски) и келтските езици, както и гръцкият, са също индоевропейски езици.

Извън това езиково семейство, естонският, финският и унгарският принадлежат на угро-финските езици, а малтийският - към афро-азиатските. Баският, чийто корени не са неизвестни, има официален статут в Испания, но не е официален език в ЕС.

Азбуки редактиране

Повечето официални европейски езици използват латинската азбука. Две изключения са българският език, който използва кирилицата, и гръцкият език, който използва гръцката азбука. С присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007, кирилицата става третата официална азбука в съюза, след латинската и гръцката.

Близки езици редактиране

Поради тясната прилика между хърватския, сръбския, босненския и черногорския, които са взаимно разбираеми като чешкия и словашкия, се предлага само един от тези езици да стане официален в ЕС, вместо четири отделни, за да се спестят средства по превода. В преговорите с Хърватия се решава, че хърватският ще стане официален език.