Ейли Норууд

Ейли Норууд
	Ейли Норууд
	Ейли Норууд в ролята на Холмс
Роден	Антъни Едуард Брет; 11 октомври 1861 г. Йорк, Англия
Починал	24 декември 1948 г. (87 г.) Лондон, Англия
Националност	Англия, ; Великобритания
Активност	1911-1923
Партньори	Хюбърт Уилис
Значими роли	Шерлок Холмс
Уебсайт	Страница в IMDb
	Ейли Норууд в Общомедия

Ейли Норууд (на английски: Eille Norwood) е британски актьор, който е прекарал по-голямата част на кариерата си на екрана в ролята на Шерлок Холмс.

Биография и творчество редактиране

Ейли Норууд е роден на 11 октомври 1861 г. в Йорк, Англия, с рождено име Антъни Едуард Брет.

От 1921 до 1923 г. играе Холмс в четиридесет и седем неми филма, режисирани от Морис Елвей и Джордж Риджуъл. В ролята на Уотсън му партнира Хюбърт Уилис, който в края е заменен от Артър Кулин.

Ейли Норууд умира на 24 декември 1948 г. в Лондон, Англия.

Филмография редактиране

1911: „Princess Clementina“' – Джейм Стюърт
1916: „Temptation's Hour“
1916: „The Charlatan“ – Д-р О`Кама
1920: „The Tavern Knight“ – рицар
1920: „The Hundredth Chance“ – Д-р Джонатан Карпър
1921: „Gwyneth of the Welsh Hills“ – Лорд Прайс
1921: „A Gentleman of France“ – Гастон де Марзак
1922: „The Recoil“ – Франсис
1921-1923: „Шерлок Холмс“, поредица – Шерлок Холмс

Източници редактиране

((en)) Биография в „Silentera“
((en)) Биография в „SSHF“

Външни препратки редактиране

Тази статия за актьор все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eille Norwood в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.