Елипсоид на Якоби

елипсоид в равновесие

Елипсоидът на Якоби е равновесна форма, която може да заеме самогравитиращо течно тяло с равномерна плътност и въртящо се с постоянна ъглова скорост. Този елипсоид има три различни по дължина оси и носи името на немския математик Карл Густав Якоб Якоби[1]

Хаумея, планета джудже с форма на триосен елипсоид

История редактиране

Преди Якоби, определеният през 1742 г. от Маклорен сфероид е бил считан за единствения тип елипсоид, който да е равновесен[2][3]. През 1811 г. Жозеф Луи Лагранж [4] разглежда възможността триосният елипсоид да е в равновесие, но заключава, че двете му екваториални оси трябва да са равни, което е именно решението със сфероид на Маклорен. Якоби установява, че доказаното от Лагранж е само достатъчно, но не и необходимо условие. Той отбелязва: „Човек би направил сериозна грешка, ако предположи, че ротационните сфероиди са единствените допустими фигури в равновесие дори при ограничаващото допускане за повърхности от втора степен“ и добавя: "Всъщност простото разглеждане показва, че елипсоидите с три неравни оси могат също да са равновесни; може да се приеме елипса с произволна форма на екваториалното сечение и да се изчислят третата най-малка ос и ъгловата скорост на въртене така, че елипсоидът да бъде в равновесие." [5]

Формула на Якоби редактиране

 
Екваториални (a, b) и полярна (c) главни полуоси на елипсоида на Якоби и сфероида на Маклорен, като функция на нормализирания момент на импулса, при условие, че abc = 1 (т.е. за постоянен обем от 4π/3).
Пунктирните линии са за сфероида на Маклорен в обхвата, в който той притежава динамична, но не и секуларна стабилност – той ще се превърне в елипсоида на Якоби, ако енергията се разсее, например при вискозен флуид.

За елипсоид с полу-главни оси  a, b, c ъгловата скорост   относно оста   се дава с израза

 

където   е плътността и   е гравитационната константа, като се удовлетворява условието

 

За фиксирани стойности на   и  , горното условие има решение за c:

 

Интегралите могат да бъдат изразени като непълни елиптични интеграли. [6] Ако се използва симетричната форма на Карлсон RJ за елиптичния интеграл, формулата за ъгловата скорост става

 

и условието за относителния размер на полу-главните оси   е

 

Моментът на импулса   на елипсоида на Якоби се дава от израза

 

където   е масата на елипсоида а   е средният радиус, радиусът на сфера със същия обем като елипсоида.

Източници редактиране

  1. Jacobi, C. G. (1834). Ueber die figur des gleichgewichts. Annalen der Physik, 109(8 – 16), 229 – 233.
  2. Chandrasekhar, S. (1969). Ellipsoidal figures of equilibrium (Vol. 10, p. 253). New Haven: Yale University Press.
  3. Chandrasekhar, S. (1967). Ellipsoidal figures of equilibrium—an historical account. Communications on Pure and Applied Mathematics, 20(2), 251 – 265.
  4. Lagrange, J. L. (1811). Mécanique Analytique sect. IV 2 vol.
  5. Dirichlet, G. L. (1856). Gedächtnisrede auf Carl Gustav Jacob Jacobi. Journal für die reine und angewandte Mathematik, 52, 193 – 217.
  6. Darwin, G. H. (1886). On Jacobi's figure of equilibrium for a rotating mass of fluid. Proceedings of the Royal Society of London, 41(246 – 250), 319 – 336.

Вижте също редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jacobi ellipsoid в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​