Елисавет Захариаду
Елисавет Захариаду (на гръцки: Ελισάβετ Ζαχαριάδου) е гръцка историчка, османистка и тюрколожка.[1]
| Елисавет Захариаду Ελισάβετ Ζαχαριάδου | |
| гръцка историчка | |
| Родена |
1931 г.
|
|---|---|
| Починала | 26 декември 2018 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | История |
Биография редактиране
Родена е в 1931 година в македонския град Солун, Гърция, в семейство на бежанци от Юргюп, Кападокия. На 13 година влиза в комунистическата Национална общогръцка огранизация на младежите. С края на Гражданската война в 1949 година започва следването си във Философския факултет на Атинския университет. Работи като професорка по тюркология в катедрата по история и археология на Философския факултет на Критския университет между 1985 и 1998 година.[1] След това учи с държавна стипендия в Училището за ориенталски и африкански изследвания в Лондон, където учи тюркология – турски, османски турски и старотурски при известния австрийски тюрколог Пол Витек, избягал от нацистите във Великобритания. В 1960 година в Солун е публикувана докторската ѝ дисертация „Хрониката на турските султани (по Codex Barberinus Graecus 111 и италианският му оригинал)“ (Το Χρονικό των Τούρκων Σουλτάνων (του βαρβερινού ελληνικού κώδικα 111 και το ιταλικό του πρότυπο)). След военния преврат в Гърция от 1967 година заедно със съпруга си, византиниста Никос Икономидис се присъединяват към съпротивителната група Демократична отбрана. При разгрома на групата в 1969 година, двамата успяват да избягат в Париж, а след това в Канада, откъдето се връщат в Гърция през 80-те години и Елисавет Захариаду започва да преподава в катедрата по История и археология на Критския университет. Елисавет Захариаду и Василис Димитриадис са и основатели на програмата по турски изследвания в Института за средиземноморски изследвания на Фондацията за изследвания и технологии и отговарят за работата му от 1987 до 1998 година.[2]
Приносите на Захариаду са основно в областта на тюркологията и историята на османците и Османската империя, но също засягат и областта на късновизантийската история, особено връзките на Византия и турците, венецианската история и новогръцката история.[2]
Захариаду става почетен доктор от Анкарския университет в 1990 година и член на Академия Еуропеа в 1994 година.[2]
В 1991 година излиза важната книга на Елисавет Захариаду „История и легенди на старите султани (1300–1400)“, посветена на паметта на Никос Своронос.[2]
Библиография редактиране
- Το Χρονικό των Τούρκων Σουλτάνων (του βαρβερινού ελληνικού κώδικα 111) και το ιταλικό του πρότυπο („Хрониката на турските султани (по Codex Barberinus Graecus 111 и италианският му оригинал)“), Солун, 1960
- Trade and Crusade, Venetian Crete and the Emirates of Menteshe and Aydin (1300-1415) („Търговия и кръстоносни походи, Венециански Крит и емиратите Ментеше и Айдън (1300-1415)“), Венеция, 1983
- Romania and the Turks (c.1300 - c.1500) („Романия и турците (около 1300 - около 1500)“), Лондон 1985, ISBN 0-86078-159-3
- Ιστορία και θρύλοι των παλαιών σουλτάνων, 1300-1400 „(История и легенди на старите султани 1300-1400“), 1991 ISBN 978-960-250-059-0. (второ издание 1999)
- Δέκα τουρκικά έγγραφα για την Μεγάλη Εκκλησία (1483-1567) („Десет турски документи за Великата църква (1483-1567)“, 1996, ISBN 978-960-7094-69-8
- Studies in pre-Ottoman Turkey and the Ottomans, („Изследвания на предосманска Турция и османците“), 2007
- Πηγές για την τουρκική ιστορία στα αρχεία των Ιπποτών της Ρόδου, 1389-1422 („Извори за турската история в родоския архив на хоспиталиерите, 1389-1422“) с Антъни Лътрел, 2009 ISBN 978-960-371-051-6
- with Gülsün Ayvali, Antonis Xanthynakis, Το χρονικό των Ουγγροτουρκικών πολέμων (1443-1444) („Хроника на унгаро-османските войни (1443-1444)“), заедно с Гюлсюн Айвали и Антонис Ксантинакис, Ретимно, 2005, ISBN 978-960-524-217-6
Елисавет Захариаду е редактор на публикациите на първите четири международни симпозиуми на програмата по турски изследвания на Института за средиземноморски изследвания:[3]
- The Ottoman Emirate, ca. 1300–1389. Halcyon Days in Crete I: A Symposium Held in Rethymnon, 11–13 January 1991, Crete University Press, Rethymno 1994, ISBN 978-960-7309-58-7
- The Via Egnatia under Ottoman Rule, 1380–1699. Halcyon Days in Crete II: A Symposium Held in Rethymnon, 9–11 January 1994, Crete University Press, Rethymno 1997 ISBN 978-960-524-017-2
- Natural Disasters in the Ottoman Empire. Halcyon Days in Crete III: A Symposium Held in Rethymnon, 10–12 January 1997, Crete University Press, Rethymno 1999, ISBN 978-960-524-092-9
- The Kapudan Pasha: His Office and Ηis Domain. Halcyon Days in Crete IV: A Symposium held in Rethymnon, 7–9 January 2000, Crete University Press, Rethymno 2002, ISBN 978-960-524-151-3
Бележки редактиране
- ↑ а б Κολοβός, Ηλίας. Η προσωπικότητα και το έργοτης Ελισάβετ Ζαχαριάδου (1931 – 2018) // Αριάδνη (23/24). (2016–17/2017–18). ISSN 1105-1914. σ. 298. (на гръцки)
- ↑ а б в г Κολοβός, Ηλίας. Η προσωπικότητα και το έργοτης Ελισάβετ Ζαχαριάδου (1931 – 2018) // Αριάδνη (23/24). (2016–17/2017–18). ISSN 1105-1914. σ. 300. (на гръцки)
- ↑ Elizabeth Zachariadou // Foundation for Research and Technology, Hellas – Institute for Mediterranean Studies. Архивиран от оригинала на 2013-02-04. Посетен на 18 May 2014.