Елия Евдокия

Атиниада, прекръстена Елия Лициния Евдокия (* ок. 401; † 460), е византийска императрица, съпруга на император Теодосий II.

Елия Евдокия Εὐδοκία
византийска императрица и светица
Родена	началото на V век Атина, Византия
Починала	21 октомври 460 г. Йерусалим, Византия
Религия	Християни
Канонизация
Празник	13 август
Семейство
Род	Теодосиева династия
Баща	Леонтий
Братя/сестри	Валерий Гесий
Съпруг	Теодосий II (421)
Деца	Лициния Евдоксия
Елия Евдокия в Общомедия

Произход

Атиниада е родена в Атина. Дъщеря е на софиста Леонтий, от когото получава добри познания в областта на литературата и реториката.

Традиционната история, разказана от Йоан Малала и други средновековни автори, е, че алчните братя на Атиниада я лишават от полагащата ѝ се скромна част от бащиното ѝ наследство, поради което тя се обръща за възмездие към императорския двор в Константинопол. Блестящата ѝ изява в двора привлича вниманието на Теодосий и сестра му Пулхерия, която прави Атиниада своя придворна дама, подготвяйки я за съпруга на императора.

Брак с Теодосий II

Атиниада приема християнството и сменя името си на Елия Лициния Евдокия, след което на 7 юли 421 г. се омъжва за Теодосий II. Две години по-късно Елия Евдокия получава и титлата Августа. Новата императрица се отплаща на братята си като прави единия, Валерий, консул, а по-късно и стратег на Тракия, а другия, Гесий, издига до длъжността префект на Илирик.

Други съвременни на Елия Евдокия автори, като Сократ Схоластик и Йоан Панонски, предават събитията с повече подробности, но пропускат заслугата на Пулхерия за брака на Евдокия и Теодосий. Те обаче наблягат на влиянието, което Евдокия има в императорския двор, както и на застъпничеството ѝ за езичниците и евреите.

През 438 – 439 Елия Евдокия е на поклонение в Йерусалим, откъдето донася множество ценни реликви. По време на престоя си в Антиохия тя дарява средства за възстановяване на сградата на местния сенат. Връщайки се в Константинопол, Елия се оказва изолирана заради завистта на Пулхерия и неоснователните подозрения в лоюбовна връзка и заговор с протежето си Павлин, командир на императорската стража. След последвалата екзекуция на Павлин през 440 г. Елия Евдокия се завръща в Йерусалим, където е обвинена в убийството на един офицер, изпратен да убие двама от нейните придружители. Заради този акт Елия губи някои от привилегиите си. Въпреки това тя продължава да оказва голямо влияние.

Елия Евдокия е съпричастна към въстанието на Сирийските монофизити от 453 г., отлъчена е и от православната църква. Въпреки това по-късно тя се сдобрява с Пулхерия и отново е приета в лоното на православната църква.

Елия Евдокия умира на 20 октомври 460 г. в Йерусалим и е погребана в църквата „Св. Стефан“, която е построена с нейни средства. Малко преди смъртта си Евдокия се оплаква на един духовник, че е невинна по обвиненията в прелюбодейство с Павлин и че е станала жертва на клевети.

През последните години от живота си Елия Евдокия се занимава усилено с литература. Съчинява стихове както на героическа тематика (за победата на римляните над персите), така и на религиозна – една нейна поема за св. Киприян става много популярна през Средновековието.

Светица

Заради приносите си към Православната църква, от която е била отлъчвана приживе, Елия Евдокия е почитана като светица, чийто празник се чества на 13 август.

Деца

Евдокия и Теодосий II имат три деца:

• Лициния Евдокия (* 422; † 462)
• Аркадий
• Флацила († 439)

Литература

• Julia Burman: The Athenian Empress Eudocia. In: Paavo Castrén (Hrsg.): Post-Herulian Athens. Aspects of Life and Culture in Athens A.D. 267 – 529. Helsinki 1994, S. 63 – 87.
• Peter van Deun: The poetical writings of the Empress Eudocia. An evaluation. In: J. den Boeft, A. Hilhorst (Hrsg.): Early Christian poetry. A collection of essays. Leiden 1993, S. 273 – 282.

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Aelia Eudocia“ и страницата „Евдокия (супруга Феодосия II)“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.