Елсуърт Вайнс
Хенри Елсуърт Вайнс Младши (на английски: Henry Ellsworth Vines, Jr.) (28 септември 1911 г. – 17 март 1994 г.), е бивш американски тенисист, № 1 в света през 1932, 1935, 1936 и 1937 г. Той е спечелил три титли от Големия шлем, както и 3 или 4 шлемови турнира за професионалисти преди отворената ера (1968 г.).
| Елсъурт Вайнс | |
| Ellsworth Vines | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава |  САЩ |
| Роден | 29 септември 1911 г.
|
| Починал |
Ла Куийнта, Калифорния |
| Височина / Тегло | 188 cm / 77 kg |
| Кариера | |
| Оттеглил се | 1940 |
| Сингъл | |
| Титли от Големия шлем | 3 |
| Най-висока позиция | 1 |
| Турнири от Големия шлем | |
| Уимбълдън | Шампион (1931, 1932) |
| ОП на САЩ | Шампион (1932) |
| Двойки | |
| Титли от Големия шлем | 2 |
| Турнири от Големия шлем | |
| ОП на Австралия | Шампион (1933) |
| ОП на САЩ | Шампион (1932) |
| Информацията е актуална към 03.10.2011 | |
| Елсъурт Вайнс в Общомедия | |
Вайнс печели първата си титла от Големия шлем на Откритото първенство на САЩ през 1931 г. През следващата година печели единствената си аматьорска титла на Уимбълдън, както и успешно защитава тази си на Откритото първенство на САЩ, където на финала побеждава с 3-0 сета Анри Коше, който е № 1 в света през предходните 4 години. В края на годината е част от отбора на САЩ за Купа Дейвис, който отстъпва във финала пред Франция. Мачовете се играят на кортовете на „Ролан Гарос“, като Вайнс отстъпва първо пред Жан Боротра преди в последната пета среща (която е без значение за титлата) да победи отново Коше. През 1933 г. губи финала на Уимбълдън от австралиеца Джак Крофърд с 2-3 сета.
От 1934 г. Вайнс става професионалист, където първи съперник му е легендарният американски шампион Бил Тилдън. Въпреки че е на 41 години Тилдън успява да спечели първата си среща с Вайнс, но в краяна сметка отстъпва с 27 на 46 победи. През същата година Вайнс побеждава в 10 мача от 10 срещи Коше, както и в 8 мача от 10 друг французин – Мартин Плаа.
През следващите две години Вайнс няма достоен съперник сред професионалистите, преди през 1937 г. срещу него да се изправи великия британец Фред Пери (шампион на Уимбълдън и САЩ през последните 3 години – 1934-1936). Вайнс успява да спечели американската част от мачовете с 33 на 29 победи, като след това отстъпва с 3-6 победи по време на турнете на Британските острови. През 1938 г. двамата отново играят един срещу друг като Вайнс отново побеждава с 49 на 35 победи.
През 1939 г. обаче Вайнс за първи път губи коронота си при професионалистите, след като отстъпва със 17 на 22 победи пред сънародника си Доналд Бъдж, който предходната година е станал първия тенисист в историята, спечелил Голям шлем. Срещите между двамата са изключително оспорвани, като Вайнс печели тези, в които играе съсредоточено, но в много от случаите Бъдж успява да го надиграе заради липсата на концентрация.
През 1940 г. Вайнс слага края на кариерата си като тенисист и се отдава на голфа.
За мнозина специалисти Вайнс ще остане в историята като може би най-добрия тенисист за всички времена. Независимо че притежава изключително силен сервис и много добра игра сервис-воле, той може да побеждава и от крайната линия, тъй като форхендът му е невероятно мощен и прецизен. „На върха на кариерата си Вайнс бе непобедим. Късмет беше дори да уцелиш топката след негов сервис“, спомня си Джак Креймър, друг велик американски тенисист от 40-те години. Именно Креймър в биографията си от 1979 г. споделя, че според него най-добрият тенисист за всички времена е Доналд Бъжд, като изключим Вайнс. Основният недостатък на Вайнс (според Креймър) е, че поради големия си природен талант и превъзходна физика, често е играел мързеливо на корта и му е липсвала достатъчно концентрация.
През 1962 г. Вайнс е приет в Международната зала на славата на тениса.