Елшани
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Елшан.
| Елшани Елшани | |
| — село — | |
 Елшани от Вършек | |
  Елшани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Охрид |
| Географска област | Охридско |
| Надм. височина | 878 m |
| Население | 590 души (2002) |
| Пощенски код | 6000 |
| МПС код | OH |
| Елшани в Общомедия | |
Елшани (на македонска литературна норма: Елшани) е село в Община Охрид, Северна Македония.
География редактиране
Селото се намира на юг от град Охрид, и е разположено върху западните склонове на планината Галичица, в непосредствена близост до Охридското езеро. Има население от около 700 души целогодишно, а през летния сезон то се увеличава с още около 400 души.[1]
История редактиране
Църквата „Свети Илия“ в Елшани е изградена в XV век.[2] В XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Слишани (Slischani) е посочено като село с 30 домакинства и 96 жители българи, а Лешани (Léchni) е посочено като село със 70 домакинства с 200 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 240 жители, всички българи.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Елшани е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 36 къщи.[5]
В началото на XX век цялото население на Елшани е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 240 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Елшани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В 1994 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски поставя темелния камък на църквата „Свети Мина“, а на 19 октомври 2003 година осветява готовата църква.[2]
Според преброяването от 2002 година селото има 590 жители македонци.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 590 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности редактиране
- Родени в Елшани
Атанас Николов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Шеста охридска дружина[9]
Климе Робев Стойоски (13 ноември 1922 – 18 декември 1945), войник, участник в Първа македонска (от ноември 1944 г.) и Втора македонска ударна бригада, в състава на която се сражава на Сремския фронт, починал от болест на 18 декември 1945 година във Военната болница в Гевгели[10]- Климе Кордоски (10 февруари 1913 – 15 ноември 1944), комунистически партизанин, на 1 август 1944 година се присъединява към комунистическите партизани, загива като член на 15 македонска бригада на 15 ноември 1944 година при Заяс в сражение с Бали Комбетар[10]
- Кръсте Стевоски (16 юли 1924 – 15 юли 1944), комунистически партизанин, на 2 април 1944 година се присъединява към комунистическите партизани, загива като член на 1 македонска бригада в сражение с германски и балистки части на 15 юли 1944 година при Пресека[10]
- Насте Сотироски (7 април 1922 – 8 май 1945), комунистически партизанин, през август 1944 година влиза в 1 македонска бригада на комунистическите партизани, с 14 македонска бригада се сражава на Сремския фронт, загива край Дуго село, Загребско на 8 май 1945 година[10]
- Никола Кордоски (28 ноември 1925 – 2 август 1944), комунистически партизанин, от пролетта на 1943 година подпомага партизаните, а през април 1944 година се присъединява към тях, загива на 2 август 1944 година в Дебър като войник от 1 македонска ударна бригада[10]
- Никола Митрев (1865 – след 1904), български революционер, войвода на ВМОРО
- Никола Николоски (1922 – 1953), комунистически партизанин
- Петър Иванов, македоно-одрински опълченец, четата на Коста Попето[11]
- Петър Курдовски, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Шеста охридкса дружина[12]
- Ристо Климев Рубаноски (27 април 1921 – 1944), комунистически партизанин, участник в Преспанския отряд (от септември 1943) и в батальона „Стив Наумов“, загинал като командир на рота в Трета македонска ударна бригада в сражения с български войски при Църна трава.[10]
.svg){kind=small}
Външни препратки редактиране
- ((mk)) Книга за Елшани
Бележки редактиране
- ↑ Сайт за село Елшани
- ↑ а б Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100 – 101 и 102 – 103.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162 – 163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 497.
- ↑ а б в г д е Јузмески, Мишо. Елшани – живот меѓу каменот и водата. Елшани, 2009.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 295.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 395.