Еманюел Арсан

Марят Роле-Андриан (на френски: Marayat Rollet-Andriane) е френска актриса и писателка от тайландски произход, автор на произведения еротичен любовен роман, най-известна с героинята си Емануела. Пише под псевдонима Еманюел Арсан (на френски: Emmanuel Arsan), за който се счита, че е общ със съпруга ѝ Луи-Жак Роле-Андриан.

Марят Роле-Андриан Marayat Rollet-Andriane
Еманюел Арсан, 1967 г.
Псевдоним	Еманюел Арсан, Би Ван Клийф
Родена	19 януари 1932 г. Банкок, Тайланд
Починала	12 юни 2005 г. Шантлув, Вар, Франция
Професия	писател, актьор
Националност	Тайланд Франция
Активен период	1959 – 2005
Жанр	любовен роман, еротична литература
Известни творби	поредица „Емануела“
Съпруг	Луи-Жак Роле-Андриан (1956 – 2005)
Деца	Софи (1957), Даниел (1959)
Уебсайт	Страница в IMDb
Марят Роле-Андриан в Общомедия

Биография и творчество

Марят Роле-Андриан, с рождено име Марят Бибит, е родена на 19 януари 1932 г. в Банкок, Тайланд, аристократично тайско семейство свързано с кралската фамилия. Израства в богатия квартал на Банкок. След завършване на основното си образование е изпратена в престижния интернат „Институт Льо Роузи“ в Роле, Швейцария, където се преподава на френски и английски език. През 1948 г. на бал среща бъдещия си съпруг, 30-годишния френски дипломат Луи-Жак Роле-Андриан. Сред дипломирането ѝ се женят през 1956 г., а след това се преместват в Тайланд, където съпругът ѝ заема дипломатически пост в мисията на ЮНЕСКО в Банкок, после в СЕАТО.

В ограниченото общество на дипломати, шпиони, плейбои и техните съпруги и приятели, двойката бързо добива популярност с хедонистичната си философия на отворен брак. Там те се срещат с италианския принц Александро Русполи, чиито разбирания за секса имат дълбоко влияние върху Мараят и Луи-Жак. През 1963 г. Луи-Жак е преместен в Италия и в пет години двойката живее във Венеция и Рим, където отново се срещала с Русполи. В периода 1968 – 1980 г. двойката живее в Париж и Банкок.

Първият ѝ квази-автобиографичен роман „Емануела“ от едноименната поредица е издаден и разпространяван нелегално през 1959 г. Главната героиня Емануела е скучаеща съпруга на френски дипломат в Банкок и се занимава с изследване на собствената си сексуалност при различни обстоятелства. Първоначално книгата е иадена без име на автор, а от 1967 г. с псевдонима Еманюел Арсан. По-късно е обявено, че автор е Марят Роле-Андриан, доста по-късно се появяват твърдения, че истинският автор е нейният съпруг, или че те пишат в съавторство.

Книгата е екранизирана през 1974 г. в едноименния много успешен и популярен култов филм с участието на Силвия Кристел, последван през 1975 г. от продължението „Емануела 2“. След успеха на филмите Луи-Жак и Роберто Пиацоли режисират филма „Лор“ за сексуалните открития на по-младата „Емануела“, Лора, на екзотичен остров.

Самата Марят участва в малки роли в няколко филма. Става приятелка и модел на известния художник и фотограф Пиер Молинер.

В периода 1974 – 1976 г., заедно със съпруга си, публикуват разкази и фотографии в еротичното списание „Еманюел, списание за удоволствие“.

В началото на 80-те години семейството се установява в малкия град Калас в Южна Франция. Изграждат в горска местност едноетажна къща наречена „Chantelouve d'Emanuelle“. В нея Луи-Жак продължава да пише и да отговаря на феновете като Еманюел Арсан, подпомаган от секретарката си Нитя Фенкун.

През 2001 г. Марят се разболява от рядката болест „системна склеродермия“, която води до гангрена на краката ѝ и те са ампутирани над коляното.

Марят Роле-Андриан умира от рак на жлъчката на 12 юни 2005 г. в Шантлув, Франция. Съпругът ѝ умира три години по-късно. За наследник е обявена Нитя Фенкун, която се връща в Тайланд и продава вилата.

Произведения

Серия „Емануела“ (Emmanuelle)

• Emmanuelle (1959) – нелегално издание
  Емануела, изд. „Сибия“ (1990), прев. Емилия Николова
• Emmanuelle L'anti-vierge (1960) – нелегално издание
  Антидевственицата, изд. „Кибеа“ (1992), прев. Емилия Николова
  Емануела. Антидевственицата, изд.: ИК „Труд“, София (2013), прев. Емилия Николова
• Emmanuelle – La leçon d'homme (1967)
  Емануела. Урок за мъжа, изд.: ИК „Труд“, София (2013), прев. Танка Дашева
• Emmanuelle à Rome (1971) – с псевдоним Би Ван Клийф
• Mon „Emmanuelle“, leur pape, et mon Éros (1974)
• Les Enfants d'Emmanuelle (1975)
• Toute Emmanuelle (1978)
  Истинската Емануела: Вместо автобиография, изд. „Кибеа“ (1993), прев. Емилия Николова
• Les Soleils d'Emmanuelle (1988)

Самостоятелни романи

• Nouvelles de l'érosphère (1969)
• L'Hypothèse d'Éros (1974)
• Laure (1976)
• Néa (1976
• Vanna (1979)
• Sainte louve (1983)
• Les Débuts dans la vie (1989)
• Valadié (1989)
• Chargée de mission (1991)
• Bonheur (1993)
• Aurélie (1994)
• La Siamoise nue (2003)
• Bonheur 2 (2008)

Екранизации

частично представяне

• 1974 Емануела, Emmanuelle
• 1975 Емануела 2, Emmanuelle: L'antivierge – по „Антидевственицата“
• 1976 Laure
• 1976 Néa
• 1977 Goodbye Emmanuelle – характер на героинята
• 1984 Емануела IV, Emmanuelle IV
• 1993 La revanche d'Emmanuelle
• 1993 L'amour d'Emmanuelle

има много още филми по характера на героинята

Филмография

• „Песъчинки“, The Sand Pebbles (1966)
• The Big Valley (1967) – в епизода „Turn of a Card“
• Laure (1976)

Източници

• ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“
• ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“

Външни препратки

• Еманюел Арсан в Internet Movie Database
• ((ru)) Та самая Эммануэль..., статия в блог

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Emmanuelle Arsan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​