Емблемата на старогръцки: ἔμβλημα – „вставка“, изпъкнало украшение[1]) е символично изображение на идея в рисунка или пластика, на което е даден определен смисъл.[2]

Емблеми на „Лукойл България“ горе и „McDonald’s“ вдясно в София

Тя използва мотив за представяне на идея чрез алегория[3]. Стилизира даден обект в графична или пластична форма и по този начин представя този обект: божество, племе, народ, добродетел или порок.

Емблемата се отличава от алегорията (в общия смисъл) с това, че е възможна само в пластични изкуства, а от символа – с това, че нейният смисъл е установен и не подлежи на тълкувания.

При отсъствие на национален герб, емблема (или печат) може да изпълнява функции на герб на дадена държава.

Източници редактиране

  1. Пашова, Галина и др. Речник на чуждите думи в българския език. Първо издание. Пловдив, Хермес, 2001. ISBN 954-459-841-6. с. 195.
  2. РБЕ
  3. Алегория в РБЕ.