Уикипедия

Емоционална интелигентност

Под емоционална интелигентност (ЕИ) се разбира способността или умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, да се разграничават различните емоции и да се назовават и определят правилно, както и да се използва емоционалната информация, за да бъдат ръководени чрез това мисленето и поведението [1]. Това е относително нова област на изследване в психологията.

Емоционалната интелигентност е обект на различен вид тестове и измервания в психологията.

Основи на понятието редактиране

Идеята за емоционалната интелигентност се появява за пръв път още в ранните трудове на Чарлз Дарвин във връзка със значението на изразяването на емоциите за оцеляването и за адаптацията. [2] През първото десетилетие на 20 век, въпреки че традиционните определения за интелигентност придават особено значение на когнитивни аспекти като памет и решение на задача, някои влиятелни изследователи в областта на интелигентността започват да признават важността на некогнитивния аспект. Така например още през 1920 г. Е. Л. Торндайк от Колумбийския университет използва термина социална интелигентност, за да опише умението на субекта да разбере и управлява други хора.[3]

Дейвид Уекслър на свой ред описва през 1940 г. влиянието на неумствените фактори върху интелигентното поведение и подкрепя становището си с аргумента, че нашите модели на интелигентността няма да са завършени, ако не можем адекватно да опишем тези фактори.[2] През 1975 година в книгата си Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences Хауърд Гарднър формулира идеята за множествената интелигентност.[4] Тя включва едновременно междуличностна интелигентност (способността да се разбират намеренията, мотивациите и желанията на другите хора) и вътреличностна интелигентност (способността на човек да разбира себе си, своите чувства, страхове и мотивации). Според виждането на Гарднър традиционните типове интелигентност, например IQ, не успяват да дадат пълно обяснение на когнитивната способност [5]. Ето защо, въпреки промените в наименованието на понятието, остава общото разбиране, че традиционните дефиниции на интелигентността не са в състояние напълно да обяснят резултатите от действията.

Обикновено се приема, че първата употреба на понятието „емоционална интелигентност“ е в докторската дисертация от 1985 г. на Уейн Пейн „Изследване на емоцията: Развитието на емоционална интелигентност“ [6]. На практика обаче за пръв път то е употребено от Лойнер (1966). Грийнспан (1989) предлага модел на ЕИ, последван от Питър Салови и Джон Майър (1990) и Голман (1995).

В резултат на нарастващото признаване в професионалните среди на значението и уместността на емоциите за получаване на резултати [7], изследванията по темата се увеличават, но терминът е широко популяризиран едва след публикуването на бестселъра на Даниел Голман Емоционална интелигентност: защо може да има по-голямо значение от IQ [8] Статията на Нанси Гибс, публикувана през 1995 г. в списание Таймс, за пръв път привлича читателското внимание върху книгата на Голман, с което поставя началото и на големия медиен интерес към ЕИ [9]. Впоследствие започват да се появяват все повече и повече статии за ЕИ както в специализираната преса за академичните кръгове, така и за масовия читател.

Модел на способностите редактиране

Моделът, основан на способностите, разглежда емоциите като полезни източници на информация, които помагат на хората да разбират и да се ориентират в социалната среда[10][11]. Моделът предполага, че хората се различават по способността си да обработват емоционална информация и по способността си да свързват емоционалната обработка с по-широко познание. Тази способност се проявява в определени адаптивни поведения. Моделът посочва, че ЕИ включва четири вида способности[12][13]:

Възприемане на емоциите редактиране

Способността да открива и декодира емоции в лица, снимки, гласове и културни артефакти, включително способността да разпознава собствените си емоции. Възприемането на емоциите е основен аспект на емоционалната интелигентност, тъй като то прави възможна всяка друга обработка на емоционална информация.

Използване на емоции редактиране

Способността да се използват емоциите за улесняване на различни познавателни дейности, като мислене и решаване на проблеми. Емоционално развитият човек може да използва напълно своите променящи се настроения, за да отговори най-добре на поставената задача.

Разбиране на емоциите редактиране

Способността да се разбира езикът на емоциите и да се оценяват сложните взаимовръзки между тях. Например разбирането на емоциите включва способността да бъдем чувствителни към малките разлики между емоциите, както и способността да разпознаваме и описваме как емоциите се развиват с течение на времето.

Управление на емоциите редактиране

Способността да регулираш емоциите си и тези на другите. Емоционално интелигентният човек може да обуздава емоциите, дори негативните, и да ги управлява, за да постигне желаните цели.

Моделът на способностите на ЕИ е критикуван за липса на лицева и прогностична валидност на работното място[14][15].

Източници редактиране

  1. ↑ Coleman, Andrew (2008). A Dictionary of Psychology (3 ed.). Oxford University Press
  2. ↑ а б Bar-On, R. (2006). The Bar-On model of emotional-social intelligence (ESI). Psicothema, 18, supl., 13 – 25.
  3. ↑ Thorndike, R.K. (1920). „Intelligence and Its Uses“, Harper's Magazine 140, 227 – 335.
  4. ↑ Gardner, H. (1983). Frames of mind. New York: Basic Books.
  5. ↑ Smith, M. K. (2002). Howard Gardner and multiple intelligences, the encyclopedia of informal education. Посетен на 31 октомври 2005.
  6. ↑ Payne, W.L. (1983/1986). A study of emotion: developing emotional intelligence; self integration; relating to fear, pain and desire. Dissertation Abstracts International, 47, p. 203A. (University microfilms No. AAC 8605928)
  7. ↑ Feldman-Barrett, L., & Salovey, P. (eds.). (2002). The wisdom in feeling: psychological processes in emotional intelligence. New York: Guilford Press.
  8. ↑ Goleman, D. (1995). Emotional intelligence. New York: Bantam Books
  9. ↑ The EQ Factor. Gibbs, Nancy. Time magazine. 2 октомври 1995. Посетен на 2 януари 2006.
  10. ↑ The Cambridge Handbook of Intelligence // books.google.com. Посетен на 11 октомври 2023 г.
  11. ↑ The Science of Emotional Intelligence // journals.sagepub.com. Посетен на 11 октомври 2023 г.
  12. ↑ Emotional Intelligence: The Ability Model // www.universalclass.com. Посетен на 11 октомври 2023 г.
  13. ↑ Emotional intelligence // umock.com. Посетен на 11 октомври 2023 г.
  14. ↑ Ability-versus skill-based assessment of emotional intelligence // pubmed.ncbi.nlm.nih.gov. Посетен на 11 октомври 2023 г.
  15. ↑ Emotional Intelligence in the Workplace // www.researchgate.net. Посетен на 11 октомври 2023 г.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Emotional intelligence в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Библиография редактиране

  • Даниел Голман. Емоционалната интелигентност. С., 2002; 2 изд. С., Изток-Запад, 2011.
  • Монсеф Гитуни. Емоционалната интелигентност. С., Просвета, 2004.
  • Патрик Мерлеведе, Денис Бриду и Руди Вандам. 7 стъпки към емоционална интелигентност. С., Класика и стил, 2005.
  • Робърт Ууд и Хари Толи. Професионални тестове за емоционална интелигентност. С., Локус, 2007.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Емоционална_интелигентност&oldid=11973765“.