Епидеиктична реч
Епидеиктичната реч (от гръцки epideixis – „монолог“[1][2], в случая „красноречие“[3]) или още тържествена (похвална) реч (като термини в реториката), също позната като похвално слово (особено в старобългарската литература) и тържествено слово в официалния стил е реч, чиято цел е да възхвалява, а в други случаи – да укорява, вини, порицава, осъжда.
Понятие редактиране
Използва се по време на церемонии, като при този тип ораторски дискурс слушателят не е въвлечен във взимане на решение [4], също така според Квинтилиан епидеиктичната реч не въвлича във въпроси, по които съществуват противоречия и този тип дискурси са изцяло реторични, тоест се нуждаят единствено от аргументация по доказване или отричане – цел на оратора е да увеличи, уголеми и декорира темата. [5]. Според Квинтилиан този тип речи се отнасят не само до това, което е достойно и добро, но въобще до status qualitis. [6] В действителност този тип реч е близка до съвещателната тъй като възхвалявайки тя съветва. [7] Според Chaim Perelmen и Lucy Olbrechts-Tyteca (1969) „Ораторът, който е въвлечен в епидеиктичен дискурс е много близо до ролята на педагог, на някой който обучава. Тъй като това, което той има да каже не повдига противоречия, и следователно не е от практически интерес, и не е въпрос на [словесно] нападение, атака или защита, но единствено на подкрепянето, поддъжрането на стойности, които са споделяни от обществото...“ (52) [8].
История редактиране
Според Ернст Куртиус съвременната епидеиктична реч е основно похвална реч, тоест тя е загубила характеристиките си на обвиняваща и порицаваща, и с Локууд дори смятат, че това е част от реториката, която после става литература (например много голяма част от средновековната литература като цяло е епидеиктична; истории, биографии, автобиографии и географии оттогава са похвални, възхваляващи).
Епидеиктични речи редактиране
Известни епидеиктични речи:
Източници редактиране
- ↑ а б Kenneth Seeskin, Dialogue and discovery: a study in Socratic method, SUNY Press, 1987, стр. 23
- ↑ Терминът epideixis сам по себе си се отнася до обилна, пищна, представителна и т.н. реч, съответно този тип реч е силно орнаментирана и може да се смята за една от целите на реториката (красноречие или убедителност)
- ↑ а б Epideixis[неработеща препратка], Hellenica
- ↑ Макар че все пак тук аудиторията преценява и решава върху убедителността и красноречието, тоест върху способностите на самия оратор.
- ↑ Thomás Albaladejo. The Three Types of Speeches in Quintilian, Book III. Communicative Aspects of the Political and Legal Features of Rhetorical Discource. in Olga Eveline Tellegen-Couperus (ed), Quintilian and the law: the art of persuasion in law and politics, Leuven University Press, 2003, pp. 53
- ↑ Albaladejo, 54
- ↑ Albaladejo, 54
- ↑ Chaïm Perelman, Lucie Olbrechts-Tyteca, The new rhetoric: a treatise on argumentation, University of Notre Dame Press, 1969