Епидеиктичната реч (от гръцки epideixis – „монолог“[1][2], в случая „красноречие“[3]) или още тържествена (похвална) реч (като термини в реториката), също позната като похвално слово (особено в старобългарската литература) и тържествено слово в официалния стил е реч, чиято цел е да възхвалява, а в други случаи – да укорява, вини, порицава, осъжда.

Понятие редактиране

Използва се по време на церемонии, като при този тип ораторски дискурс слушателят не е въвлечен във взимане на решение [4], също така според Квинтилиан епидеиктичната реч не въвлича във въпроси, по които съществуват противоречия и този тип дискурси са изцяло реторични, тоест се нуждаят единствено от аргументация по доказване или отричане – цел на оратора е да увеличи, уголеми и декорира темата. [5]. Според Квинтилиан този тип речи се отнасят не само до това, което е достойно и добро, но въобще до status qualitis. [6] В действителност този тип реч е близка до съвещателната тъй като възхвалявайки тя съветва. [7] Според Chaim Perelmen и Lucy Olbrechts-Tyteca (1969) „Ораторът, който е въвлечен в епидеиктичен дискурс е много близо до ролята на педагог, на някой който обучава. Тъй като това, което той има да каже не повдига противоречия, и следователно не е от практически интерес, и не е въпрос на [словесно] нападение, атака или защита, но единствено на подкрепянето, поддъжрането на стойности, които са споделяни от обществото...“ (52) [8].

История редактиране

Според Ернст Куртиус съвременната епидеиктична реч е основно похвална реч, тоест тя е загубила характеристиките си на обвиняваща и порицаваща, и с Локууд дори смятат, че това е част от реториката, която после става литература (например много голяма част от средновековната литература като цяло е епидеиктична; истории, биографии, автобиографии и географии оттогава са похвални, възхваляващи).

Епидеиктични речи редактиране

Известни епидеиктични речи:

  • Реч на Горгий в диалога Горгий на Платон [3]. В този диалог епидеиксисът е асоцииран със софистиката. [1]

Източници редактиране

  1. а б Kenneth Seeskin, Dialogue and discovery: a study in Socratic method, SUNY Press, 1987, стр. 23
  2. Терминът epideixis сам по себе си се отнася до обилна, пищна, представителна и т.н. реч, съответно този тип реч е силно орнаментирана и може да се смята за една от целите на реториката (красноречие или убедителност)
  3. а б Epideixis[неработеща препратка], Hellenica
  4. Макар че все пак тук аудиторията преценява и решава върху убедителността и красноречието, тоест върху способностите на самия оратор.
  5. Thomás Albaladejo. The Three Types of Speeches in Quintilian, Book III. Communicative Aspects of the Political and Legal Features of Rhetorical Discource. in Olga Eveline Tellegen-Couperus (ed), Quintilian and the law: the art of persuasion in law and politics, Leuven University Press, 2003, pp. 53
  6. Albaladejo, 54
  7. Albaladejo, 54
  8. Chaïm Perelman, Lucie Olbrechts-Tyteca, The new rhetoric: a treatise on argumentation, University of Notre Dame Press, 1969

Вижте също редактиране