Уикипедия

Ерик Карл

американски писател и илюстратор на книги за деца

Ерик Карл (на английски: Eric Carle) е американски дизайнер, илюстратор на детски книги и писател на произведения в жанра детска литература.[1][2][3][4][5][6]

Ерик Карл
Eric Carle
Ерик Карл, 1988 г.
Ерик Карл, 1988 г.
Роден25 юни 1929 г.
Починал23 май 2021 г. (91 г.)
Професияписател, илюстратор, дизайнер
Националност САЩ
Активен период1963 – 2021
Жанрдетска литература
Известни творби„Много гладната гъсеница“
Награди„Лора Инголс Уайлдър“
Офицерски кръст на ордена „За заслуги към ФРГ“ Орден „За заслуги“ на Баден-Вюртемберг, Германия
СъпругаБарбара Морисън
Деца2
Уебсайтeric-carle.com
Ерик Карл в Общомедия

Биография и творчество редактиране

Ерик Карл е роден на 25 юни 1929 г. в Сиракюз, Ню Йорк, САЩ[1], в семейството на немските емигранти Ерих У. Карл, държавен служител, и Йохана Оелшлагер. Когато е шестгодишен, майка му поради носталгия за Германия, води семейството обратно в Щутгарт.[3] Там той завършва завършва местното училище по изкуства и Държавната академия за изящни изкуства.[4] Баща му е мобилизиран в германската армия в началото на Втората световна война и е пленен от съветските сили, когато Германия капитулира през май 1945 г. Завръща у дома в края на 1947 г., психологически r физически съсипан. По време на войната Карл е изпратена в малкото градче Швенинген, за да избяга от бомбардировките на Щутгарт. На 15 години е мобилизиран с други младежи за копаене на окопи на линията „Зигфрид“.

Преследвайки мечта си да се върне в САЩ, през 1952 г. успява да стигне до Ню Йорк само със спестени 40 долара и получава работа като графичен дизайнер в отдела за промоции на „Ню Йорк Таймс“.[4][5] По време на Корейската война е мобилизиран и е разположен в Германия с 2-ра бронирана дивизия като пощенски служител. След демобилизацията се връща на старата си работа в „Ню Йорк Таймс“.[3] По-късно става арт директор на рекламна агенция на фармацевтична фирма.[4]

Педагогът и автор Бил Мартин младши забеляза илюстрацията му за реклама на червен омар, и го моли да сътрудничи на книга с картинки.[3] Той решава да го направи, желаейки книжката да е по-интересна за децата. Книжката с негови илюстрации „Кафява мечка, кафява мечка, какво виждаш?“ е публикувана през 1967 г. и става бестселър.[4] С това стартира кариерата му на илюстратор и скоро той започва да пише и илюстрира собствените си истории.[5] Първата му книга „1, 2, 3 в зоологическата градина“ е издадена през 1968 г.[1][3]

През 1969 г. е издадена най-популярната му книга за деца – „Много гладната гъсеница“.[1] В тази образователно-забавна история описва пътя на малката ненаситната гъсеница, която хранейки се с една ябълка, две сливи, три круши и т.н. и показва дните от седмицата, и представя жизненият ѝ цикъл и метаморфозите, през които минава живота ѝ, докато се превърне в красива пеперуда.[2] Книгата е преведена на над 60 езика по света и е издадена в над 50 милиона копия.[1] Екранизирана е в едноименни късометражни филми.

Илюстрациите на произведенията му са създадени като колаж, използвайки ръчно рисувани хартии[5], които той изрязва и наслагва, за да образува ярки и цветни изображения.[4] Заедно със своите произведения е илюстрирал над 70 книги за деца.[2][5] Много от книгите му имат допълнително измерение – изрязани страници, мигащи светлини като в книгата „Много самотната светулка“, дори реалистичния звук на песента на щурец като в книгата „Много тихият щурец“.[3] Темите на неговите истории обикновено са извлечени от природата и са вдъхновени от разходките в нея.

За произведенията си в детската литература е удостоен с многобройни награди, включително наградата за японска картинна книга, медала Regina и наградата за цялостно творчество от Обществото на илюстраторите. През 2003 г. Американската библиотечна асоциация го награждава с двугодишния медал „Лора Инголс Уайлдър“ (сега – Награда за детско литературно наследство), награда за писатели или илюстратори на детски книги, публикувани в САЩ, които имат траен принос в тази област.[3] Удостоен е с многобройни почетни степени от колежи и университети, включително от колежа „Бейтс“ през 2007 г., от Апалачкия държавен университет през 2013 г., от колежа „Смит“ през 2014 г. и колежа „Уилямс“ през 2016 г. Google отдава почит, на него и на книгата му „Много гладната гъсеница“ като го моли да проектира логото „Google Doodle“, за началната страница на сайта на 20 март 2009 г., в чест на първия ден на пролетта. През 2019 г. скачащият паяк Uroballus carlei, имитиращ гъсеница, е кръстен на него, в чест на 50-ата годишнина от публикуването на книгата „Много гладната гъсеница“ и в чест на 90-ия му рожден ден.

Заедно с втората си съпруга, Барбара Морисън, основават през 2002 г. Музея на изкуството на книгите с картинки на Ерик Карл в Амхърст, който има площ от 4100 м2, и е посветен на изкуството на детските книги.[3][4][6]

Ерик Карл умира от бъбречна недостатъчност на 23 май 2021 г. в Нортхемптън, Масачузетс.[1][7]

Произведения редактиране

Самостоятелни книги редактиране

  • 1, 2, 3 to the Zoo (1968)[1][2]
  • The Very Hungry Caterpillar (1969)
    Много гладната гъсеница, изд. „Funky Books“ (2016), прев.
  • Pancakes, Pancakes! (1970)
  • The Tiny Seed (1970)
  • Do You Want to Be My Friend? (1971)
  • Rooster's Off to See the World (1972)
  • The Secret Birthday Message (1972)
  • Walter the Baker (1972)
  • Have You Seen My Cat? (1973)
  • I See a Song (1973)
  • All About Arthur (1974)
  • The Mixed-Up Chameleon (1975)
  • The Grouchy Ladybug (1977)
  • The Honeybee and the Robber (1981)
  • The Very Busy Spider (1984)
  • Papa, Please Get the Moon for Me (1986)
  • A House for Hermit Crab (1987)
  • The Rabbit and the Turtle (1988)
  • Animals, Animals (1989)
  • The Very Quiet Cricket (1990)
  • Dragons, Dragons (1991)
  • Draw Me a Star (1992)
  • My Apron (1994)
  • The Very Lonely Firefly (1995)
  • Little Cloud (1996)
  • From Head to Toe (1997)
  • Hello, Red Fox (1998)
  • The Very Clumsy Click Beetle (1999)
  • Does a Kangaroo Have a Mother, Too? (2000)
  • Dream Snow (2000)
  • "Slowly, Slowly, Slowly," Said the Sloth (2002)
  • Where Are You Going? To See My Friend! (2003)
  • Mister Seahorse (2004)
  • 10 Little Rubber Ducks (2005)
  • The Artist Who Painted a Blue Horse (2011)
  • Friends (2013)
  • The Nonsense Show (2015)

Илюстрации (частично) редактиране

  • Brown Bear, Brown Bear, What Do You See? (1967)[1][2]
  • Tales of the Nimipoo (1970)
  • The Boastful Fisherman (1970)
  • Feathered Ones and Furry (1971)

Екранизации редактиране

  • 1978 The Youth Who Wanted to Shiver
  • 1978 Hans in Luck
  • 1978 The Fisherman and His Wife
  • 1978 The Three Golden Hairs
  • 1978 Tom Thumb
  • 1993 The Very Hungry Caterpillar and Other Stories – тв филм
  • 1993 The World of Eric Carle – тв сериал, 3 епизода
  • 2013 The Very Hungry Caterpillar
  • 2014 CBeebies Bedtime Story – тв сериал, 1 епизод
  • 2015 10 Little Rubber Ducks
  • 2015 House for Hermit Crab
  • 2020 Gotham Reads – тв сериал, 1 епизод
  • 2022 – 2023 The World of Eric Carle – тв сериал, 8 епизода

Източници редактиране

  1. ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
  2. ↑ а б в г д ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
  3. ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография в сайта „Енциклопедия Британика”
  4. ↑ а б в г д е ж Биография в сайта „Книжанка”
  5. ↑ а б в г д ((en)) Биография в официалния сайт
  6. ↑ а б ((en)) Биография в сайта на музея
  7. ↑ Почина Ерик Карл, автор на популярната в цял свят детска книжка "Много гладната гъсеница"

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eric Carle в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ерик_Карл&oldid=12176923“.