Жегляне
Жегляне или Жегляни (или Жегняне/Жегняни, на македонска литературна норма: Жегљане) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.
| Жегляне Жегљане | |
| — село — | |
 | |
  Жегляне | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Старо Нагоричане |
| Географска област | Средорек |
| Надм. височина | 596 m |
| Население | 86 души (2002) |
| Пощенски код | 1302 |
| Жегляне в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Средорек.
История редактиране
Църквата „Свети Георги“ е от края на XVI – началото на XVII век.[1]
В края на XIX век Жегляне е малко българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Жегнян е населявано от 315 жители българи християни.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жегнани има 368 българи екзархисти и 18 цигани. В селото функиционира българско училище[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 50 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[5]
При избухването на Балканската война 1 човек от Жегняни е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Атанас П. Божиков от Кьойлия е български кмет на Жегляне от 17 септември 1941 година до 31 март 1942 година. След това кметове са Петър А. Градишки от Градище (5 юни 1942 - 2 април 1943) и Антон Костов Антонов от Скопие (13 май 1943 - 9 септември 1944).[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 86 жители, всички македонци.[8]
Личности редактиране
- Родени в Жегляне
Стоимен Ангелов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[9]
Бележки редактиране
- ↑ Лазова, Милева. Средновековното Жеглигово пребогато со Божји храмови // Македонско Сонце, 703. 21.12.2007. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 8 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.