Железопътна линия Самуил – Силистра

Железопътна линия 91 е еднопътна и неелектрифицирана железопътна линия от Националната железопътна мрежа, намираща се в Североизточна България с нормално междурелсие (1435 mm). Това е единственото отклонение от Девета главна железопътна линия.

Железопътна линия 91
Информация
Тип	нормално междурелсие (1435 mm)
Крайни гари	Самуил-Силистра
Започва от	Самуил
Свързани линии	Железопътна линия 9
Станции	19 бр.
Номер линия	91
Пусната	1974 г.
Собственик	НКЖИ
Оператори	БДЖ
Дължина	113 km
Брой линии	единична
Междурелсие	1435 mm
Електрификация	не
Работна скорост	75 km/h
Максимален наклон	15 ‰
Железопътна линия Самуил – Силистра в Общомедия

История

Свързването на Силистра с железопътната мрежа на страната е предвидено още със Закона за разширяване на мрежата на Българските държавни железници от 1897 г. При определянето на другата крайна точка на линията се предлагат няколко варианта. Единият е линията да бъде изцяло добруджанска и Силистра да се свърже с Добрич. Налага се обаче вариантът отклонението да се направи от линията Русе – Варна.

Първият участък от линията Самуил – Исперих (27,4 km) е открит за „временна“ експлоатация на 20 ноември 1948 г. Официалният влак се вози от локомотив 17.02 - тогава в парка на депо Русе. Обявяването на този участък за редовна експлоатация става през 1951 г. (Окръжни предписания на БДЖ – май 1951 г.).

От 16 август 1953 г. се пуска в редовна експлоатация и завършеният участък Исперих – Тодорово (12,8 км). Всички първоначално положени релси в двата открити участъка са втора употреба тип „СВП-41“ с дължина 15 m, на железни траверси.

През 1959 г. към вече изградената линия Самуил – Тодорово е добавен участъкът Тодорово – Руйно (12,9 km), без да бъде въведен официално в експлоатация. Това ще стане през следващата 1960 г., когато линията е завършена до Дулово. Тук са използвани релси тип „РПШ-31,2“ с дължини 9,55 и 12 m на струнобетонни траверси.

На 29 май 1960 г. е открит официално за редовна експлоатация целият участък Тодорово – Дулово (12,9 + 12,2 = 25,1 km). Тук първоначално освен релси „РПШ-31,2“ са използвани и релси тип „СО-35“ с дължина 11,55 m, на струнобетонни траверси.

На 6 ноември 1969 г. е завършен и открит новопостроеният предпоследен участък от линията Дулово – Алфатар (21,9 km), а на 9 септември 1974 г., след 26-годишно строителство е открита и последната част Алфатар – Силистра (26 км). И тук първоначално са използвани релси тип „РПШ-31,2“ и „СО-35“.

Общата експлоатационна дължина на линията Самуил – Силистра става 113,5 km. Максималният допустим наклон по цялата линия е 15 ‰, а минималният радиус на хоризонталните криви е 300 m. Максимално разрешената скорост за движение по отношение на железния път на цялата линия е 65 km/h.

Самуил – Силистра
	(Линия 9) Каспичан
	0+000 Самуил
	(Линия 9) Русе
	7+610 Хърсово
	12+000 Голяма вода
	12+440 Богданци
	19+035 Бърдоква
	22+435 Голям Поровец
	27+358 Исперих
	33+778 Китанчево
	39+835 Тодорово
	46+090 сп. „Безименна“
	53+340 Руйно
	60+960 Черник
	65+355 Дулово
	70+040 Межден
	78+520 сп. „Клим. училище“
	87+200 Алфатар
	96+530 Бръчма
	107+060 Калипетрово
	112+920 Силистра

Технически съоръжения по железопътната линия

Гари

име на гарата	приемно-отправни коловози (ПОК)			осигурителна инсталация
	брой ПОК	максимална полезна дължина	минимална полезна дължина
Самуил	4	810	670	РУКЗ
Исперих	2	751	638	РУКЗ
Дулово	2	636	636	РУКЗ
Силистра	4	631	412	РУКЗ

Мостове

междугарие	намира се на km	обща дължина, m	изграден от	препятствие
Исперих – Дулово	28+844	12,00	стоманобетон	асф. път
Дулово – Силистра	86+535	20,00	стоманобетон	асф. път
Дулово – Силистра	104+254	10,00	стоманобетон	асф. път
Дулово – Силистра	106+665	8,00	стоманобетон	път
Плиска – Каспичан	135+166	61,30	стоманобетон	река

Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)

от гара	до гара	скорост
Самуил	Исперих	70
Исперих	Дулово	65
Дулово	Силистра	40

Литература

• Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
• Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.