Жоашен дю Беле
Жоашен дю Беле (на френски: Joachim du Bellay) е френски поет и критик, член на Плеядата. Неговата „La Défense et illustration de la langue française“ се превръща в своеобразен манифест на движението. Той е автор и на първия сборник с оди, както и на първите любовни сонети на френски език.
| Жоашен дю Беле Joachim du Bellay | |
| френски поет | |
 | |
| Роден |
1522 г.
|
|---|---|
| Починал |
Париж, Франция |
| Погребан | Света Богородица, Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Учил в | Университет на Поатие |
| Литература | |
| Течение | Плеяда |
| Известни творби | La Défense et illustration de la langue française (1549) |
| Жоашен дю Беле в Общомедия | |
Биография и творчество редактиране
Дю Беле е роден в благородническо семейство в Западна Франция. Учи право в Поатие и Париж. През 1549 г. публикува първите си сонети, вдъхновени от Петрарка. По това време Жоашен дю Беле се включва в дейността на Плеядата, литературна група, застъпваща се за създаването на модерна литература на френски език. През 1553 г. заминава за Рим със своя братовчед Жан дю Беле, кардинал и известен дипломат. След завръщането си във Франция през 1558 г. публикува две стихосбирки, изпълнени с меланхолия и горчива ирония.
Жоашен дю Беле умира малко по-късно, в началото на 1560 г.
Библиография редактиране
- „La Défense et illustration de la langue française“ (1549)
- „Olive“ (1549)
- „Antiquités de Rome“ (1558)
- „Regrets“ (1558)
