Уикипедия

Жорж Блондел

Жорж Блондѐл (на френски: Hippolyte Marie Georges Blondel) е френски историк, икономист и юрист. Експерт по политическите проблеми на Централна Европа и Балканите. Преподавател в Колеж дьо Франс, в Училището за висши търговски науки в Париж и други висши училища.[1]

Жорж Блондел
Роден
Починал
31 юли 1948 г. (92 г.)
Научна дейност
Работил вКолеж дьо Франс (1919 – 1929)

В свои трудове разкрива, че Македония по култура, език и национално съзнание е българска. Критикува действията на сръбските власти, унищожаващи българската просвета в Македония, която посещава през 1927 година.[1]

Биография редактиране

Младост и обучение редактиране

Иполит Мари Жорж Блондел е роден на 8 март 1856 година в Дижон.[2] Брат е на философа Морис Блондел. След завършване на гимназията в Дижон[3] учи право. Става доктор по право в университета в Дижон през 1881 година. След това преминава агрегация по история.[4]

Професионална кариера редактиране

Ръководител е на мисии в Германия през 1883 г., след това преподавател в Юридическия факултет на Лионския университет през 1885 година и във Филологическия факултет на университета в Лил през 1890 година.[4]

Доктор по литература през 1892 г., той е изпитващ и след това професор в Училището за висши търговски науки в Париж от 1895 година. През 1900 г. е назначен за професор в Училището по политически науки. Ако държи курс по география, той често преминава към икономически въпроси.[5]

Избран е да замени Жан Изуле в катедрата по социална философия в Колеж дьо Франс през 1907 и 1908 година,[6] заместник на Жан Изуле като професор в Колеж дьо Франс от 1919 до 1922 година,[7][8] след това от 1927 до 1929 година.

По време на Първата световна война е мобилизиран на 2 август 1914 и е назначен към специалните служби на територията на Военното правителство на Париж като началник на 3-та съставна част на Реквизиционната служба и транспортни средства. Преминава в Генералния щаб на армията на 10 януари 1916, демобилизитан е на 30 май 1918. Почетен капитан (30 май 1918). Кавалер на Ордена на почетния легион във военна длъжност (3 февруари 1917).

През май 1920 година е назначен за член на Управителния комитет на Лигата на патриотите, председателствана от Морис Барес.[9]

През 1933 година той се присъединява към Френския комитет за защита на преследваните еврейски интелектуалци,[10][11] както и към Комитета за приемане и подпомагане на жертвите на германския антисемитизъм.[10]

Умира на 31 юли 1948 година в Париж.

Трудове редактиране

Считан от 1885 г. за експерт в преподаването на право в Германия, той става привилегирован съюзник на Емил Бутми за критиките на френските юридически факултети и за развитието на образователния модел на Училището по политически науки.[12]

Той отново е изпратен в Германия през 1895 г., начело на мисия за проучване на индустриални и селски въпроси. Докладът, публикуван при завръщането (мисия Блондел 1897), получава златен медал от Националното дружество по земеделие.[13][14]

Отдаден на движението на социалния католицизъм, през 1900 г. в Париж той е един от членовете на организационния комитет и един от секретарите на Международния конгрес за правна защита на работниците, който трябва да бъде един от първите етапи в развитието на международното право.работа.[15][16] Намираме го през 1905 г. в комитета за подобряване на Социалната лига на купувачите.[17] Той е редовен лектор в Social Weeks.[18][19]

Жорж Блондел още през 1934 година в „Триумфът на германизма“ обръща внимание на бруталността на нацисткия режим. Книгата е вписана от август 1940 година в списъка на Бернхард[20] и е конфискувана от окупационните власти. В списъка на Ото е включена „Разпадането на Чехословакия“ (1938).[21]

Отличия редактиране

  • Officier de la Légion d'honneur par décret du 21 octobre 1932
  • Chevalier de la Légion d'honneur par décret du 3 février 1917 (à titre militaire)
  • Officier de l'Instruction publique
  • Commandeur du Nichan Iftikhar
  • Chevalier de l'ordre de Léopold (Belgique)
  • Chevalier de l'ordre de l'ordre Polonia Restituta
  • Médaille d'or Olivier de Serres de la Société nationale d'agriculture[13]

Библиография редактиране

  • Angelo De Gubernatis, « Blondel (Georges) », dans Dictionnaire international des écrivains du jour, vol. 1, Florence, Louis Niccolai, 1888, 2089 p. (lire en ligne), p. 332
  • « Blondel (Georges) », dans Grand Larousse encyclopédique en dix volumes, vol. 2, Librairie Larousse, 1960, 918 p. (présentation en ligne), p. 182

Бележки редактиране

  1. ↑ а б Алманах на българските национални движения след 1878 г. София, БАН, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-044-1. с. 576.
  2. ↑ De Gubernatis 1888, с. 332.
  3. ↑ Blondel, Georges. En souvenir du maréchal Lyautey // Revue d'économie sociale et rurale (9). 1934. с. 257..
  4. ↑ а б Blondel Georges, chargé de cours (1856-1948) // Архивиран от оригинала на 2013-12-02. Посетен на 26 novembre 2013.
  5. ↑ Rain, Pierre. L'Ecole libre des sciences politiques, 1871-1945. Presses de Sciences Po, 2012-04-02. ISBN 978-2-7246-8448-3. p. 144. Посетен на 2022-01-22. (на френски)
  6. ↑ Dossiers personnels des professeurs nés entre 1789 et 1958 // Архивиран от оригинала на 2013-12-03. Посетен на 2 décembre 2013.
  7. ↑ Académies, universités, écoles // Le Temps (21673). 1920. с. 4.
  8. ↑ [[[:Шаблон:Google Livres]]  Bulletin officiel du Ministère de l'éducation nationale]. Т. 87. Ministère de l'éducation nationale, 1919. Посетен на 2022-01-22. (на френски)
  9. ↑ F. Dumas-Vorzet. A la L.D.P. // La Presse (5340). 1920. с. 2..
  10. ↑ а б L'antisémitisme allemand // Paix et droit (4). 1933. с. 3.
  11. ↑ Epstein, Simon. Un paradoxe français. Albin Michel, 2015-08-01. ISBN 978-2-226-33429-9. p. 624. (на френски)
  12. ↑ Rachel Vanneuville. La mise en forme savante des sciences politiques. Les usages de la référence allemande dans l'institutionnalisation de l'École libre des sciences politiques à la fin du XIXe siècle // Politix. с. 67. Посетен на 27 novembre 2013.
  13. ↑ а б Séance du 6 juillet 1898 // Bulletin des séances de la Société nationale d'agriculture de France 58. 1898. с. 405.
  14. ↑ Louis Quesnel // Посетен на 4 décembre 2013.
  15. ↑ Lichtenberger, André. Congrès international pour la protection légale des travailleurs tenu à Paris du 25 au 29 juillet 1900. Imprimerie nationale, 1900. с. 3.
  16. ↑ Michel Cointepas. L'entrée de la Direction du travail dans les relations internationales à travers la naissance du droit international du travail // Посетен на 6 décembre 2013.
  17. ↑ Marie-Emmanuelle Chessel. Aux origines de la consommation engagée // Vingtième Siècle. Revue d'histoire 77 (1). 2003. с. 95.
  18. ↑ Hugues Marquis. Etude d'un document en Histoire // Архивиран от оригинала на 2013-12-13. Посетен на 6 décembre 2013.
  19. ↑ Jean Flory. Maurice Blondel et les Semaines Sociales // Архивиран от оригинала на 2013-12-06. Посетен на 2016.10.19.
  20. ↑ Liste Bernhard // Посетен на 29 novembre 2013.
  21. ↑ Ouvrages retirés de la vente par les éditeurs ou interdits par les autorités allemandes // Посетен на 26 novembre 2013. ou Liste Otto - index par auteurs // Посетен на 27 novembre 2013.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Georges Blondel в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жорж_Блондел&oldid=11964303“.