„Закуска в Тифани“ (на английски: Breakfast at Tiffany's) е американски филм, романтична комедия от 1961 година на режисьора Блейк Едуардс. Сценарият е написан от Джордж Акселрод (George Axelrod). Филмът е по новелата „Закуска в Тифани“ (Breakfast at Tiffany's) от 1958 г. на писателя Труман Капоти (Truman Capote). В главната роля участва Одри Хепбърн като Холи Голайтли (Holly Golightly) – наивна, ексцентрична дама от кафе обществото, която се влюбва в писател, изпаднал в затруднение. Парамаунт Пикчърс (Paramount pictures) го пускат по кината на 5 октомври, 1961 г., като филмът бележи комерсиален и критически успех.   

Закуска в Тифани
Breakfast at Tiffany's
РежисьориБлейк Едуардс
ПродуцентиМартин Джуроу
Ричард Шефърд
СценаристиДжордж Акселрод
Базиран на„Закуска в Тифани“
на Труман Капоти
В ролитеОдри Хепбърн
Джордж Пепард
Патриша Нийл
Бъди Ебсен
Мики Руни
Мартин Болсам
МузикаХенри Манчини
ОператорФранц Ф. Планер
МонтажХауърд Смит
Филмово студиоJurow-Shepherd
РазпространителParamount Pictures
Жанрромантична комедия
Премиера5 октомври 1961
(Германия)
Времетраене115 минути
Страна САЩ
Езиканглийски
португалски
Бюджет$ 2 500 000
Приходи$ 14 000 000
Външни препратки
IMDb Allmovie
Закуска в Тифани в Общомедия

Сюжет редактиране

В едно ранно утро такси спира пред магазин „Тифани & Ко.“ (Tiffany & Co.) и от него слиза елегантно облечената Холи Голайтли (Holly Golightly), носейки хартиена торба, в която се намира закуската ѝ. След кратко вглеждане във витрината на магазина тя потегля към апартамента си и ѝ се налага да се отърве от човека, с когото се е срещнала предната вечер.

Веднъж влязла в сградата, трябва да потърси хазяина, мистър Юниоши (Mr. Yunioshi), тъй като не може да намери ключовете за апартамента си. По-късно тя е събудена от новия си съсед, Пол Варжак (Paul Varjak), който звъни на звънеца ѝ, за да влезе в сградата. Двамата започват разговор помежду си, докато Холи се облича за ежеседмичното си посещение при мафиота Сали Томато, който към момента се намира в затвора „Синг Синг“. Адвокатът на Томато ѝ плаща 100 долара на седмица, за да дава „прогнозата за времето“.

Преди да излезе от сградата, Холи е представена на „декоратора“ на Пол – заможна възрастна жена на име Емили Юстас Фейленсон (Emily Eustace Failenson), която Пол е кръстил Туи. Същата вечер, когато Холи решава да мине през пожарната стълба, за да избегне човек, който твърде нетърпеливо я очаква, тя успява да надникне в апартамента на Пол и да види, че Туи му оставя пари, като го целува за сбогом.

Когато посещава Пол по-късно, тя научава, че той е писател, който не е публикувал нищо от последната си книга за винетки, издадена преди пет години. Холи от своя страна споделя, че се опитва да събере пари за брат си Фред за времето, когато той ще приключи службата си в армията. Двамата заспиват заедно, но са събудени от кошмара на Холи. Когато се опитва да разбере за какво е бил сънят, Пол бива укорен за любопитството си.

Впоследствие Холи му подарява лента за пишеща машина, за да му се извини за случилото се, и го кани на купон в апартамента си. Там Пол се запознава с холивудския агент на Холи, който разказва за нейната трансформация от провинциално момиче до част от елита на Манхатън, както и със заможния бразилски политик Хосе да Силва Перейра (Jose da Silva Pereira) и Ръсти Тролър (Rusty Trawler), описван като деветия най-богат човек в Америка на възраст под 50 години.

Малко по-късно Туи влиза в апартамента на Пол, притеснена, че някой я преследва. Пол ѝ обещава, че ще разучи и така стига до конфронтация със съпруга на Холи, Док Голайтли (Doc Golightly), който му разяснява, че истинското ѝ име е Лула Мей Барнс (Lula Mae Barnes) и че двамата са се били омъжили малко преди тя да стане на 14 години. Сега Док иска да я върне обратно в провинциалния Тексас. След като Пол събира двамата съпрузи, Холи го информира, че бракът ѝ е прекратен. На автобусната гара „Грейхаунд“ (Greyhound) тя заявява на Док, че няма да се върне с него и така му разбива сърцето.

Когато една вечер Холи и Пол се връщат в нейния апартамент след ходене на клуб, в пияно състояние тя му споделя плановете си да се омъжи за Тролър заради парите му. Няколко дни по-късно Пол научава, че негов разказ ще бъде публикуван. Докато отива към Холи, за да ѝ сподели новината, попада на заглавие във вестник, в което се споменава, че Тролър се е оженил за някоя друга.

Холи и Пол решават да прекарат деня заедно, като двамата се редуват да пробват нови неща за пръв път. В Тифанис (Tiffany's) той ѝ подарява гравиран пръстена от кутията с „Кракър Джак“ (Cracker Jack) на Док Голайтли. След като прекарват нощта заедно, на сутринта Пол вижда, че Холи си е тръгнала. При появата на Туи той решава да прекрати аферата си с нея. Тя приема спокойно решението, тъй като сама е научила, че Пол има чувства към друга.

Новият план на Холи е да се омъжи за Хосе заради парите му, но след като получава телеграма, в която научава за смъртта на брат си в автомобилен инцидент, тя потрошава апартамента си. Месеци по-късно кани Пол на вечеря, след която възнамерява да отпътува за Бразилия, за да продължи отношенията си с Хосе. За нещастие двамата са заловени заради връзката ѝ с престъпната група на Сали Томато за разпространение на наркотици, като Холи прекарва нощта в ареста.

На следващата сутрин приятел от Холивуд на име О. Д. Бърман (O. J. Berman) изплаща гаранцията ѝ. Пол я чака в таксито, като е взел със себе си домашния ѝ любимец, Котка, и писмо от Жозе, в което той дава обяснение, че трябва да прекратят взаимоотношенията си заради ареста. Холи настоява, че ще отиде в Бразилия въпреки това. Моли таксито да отбие встрани и изхвърля Котка навън в дъжда. Малко след като отново потеглят, Пол излиза от колата, като подхвърля в скута ѝ гравирания пръстен и ѝ заявява да преосмисли живота си.

Холи минава през момент на важен житейски избор, слага пръстена и побягва към Пол, който е отишъл да търси Котка. Накрая Холи успява да намери любимеца си и като го скрива под палтото си, двамата с Пол се прегръщат.

Продукция редактиране

Преди продукцията редактиране

Номинираният за Оскар сценарий е написан от Джордж Акселрод (George Axelrod) на основата на новелата на Труман Капоти. Направени са промени, за да може историята да се напасне към средствата на киното и за да отрази визията на създателите на филма. Капоти, който продава филмовите права на новелата, е искал Мерилин Монро (Marilyn Monroe) да изиграе Холи Голайтли, чийто образ той подробно описва в книгата. Бари Парис (Barry Paris) цитира думите на самия Капоти във връзка с избора на актриса: „Мерилин винаги е била първият ми избор за ролята на Холи Голайтли“. Сценаристът Акселрод е бил назначен, за да пригоди сценария за Монро. Когато Лий Страсбърг (Lee Strasberg) споменал на Монро, че ролята на „нощна дама“ не би се отразила добре на кариерата ѝ, тя я отказала и вместо това взела учасите в „Непригодните“. Когато Хепбърн била избрана за ролята, Капоти отбелязал: „Парамаунт пренебрегнаха мнението ми по всевъзможни начини и избраха Одри[1]“. Шърли Маклейн (Shirley MacLaine) също е получила предложение за ролята, но я е отказала и се е насочила към „Две любови“[2]. Ким Новак също отказва ролята на Холи. Самата Хепбърн е имала съмнения относно ролята, тъй като характерът на Холи не отразява същността на самата актриса. На Стив Маккуин (Steve McQueen) е била предложена ролята на Пол Варжак, но той е отказал, тъй като вече е имал друг договор. Джак Лемън (Jack Lemmon) също е бил потърсен, но се е оказало, че не е на разположение. Името на Робърт Вагнер (Robert Wagner) също се е завъртяло сред предложенията.

В продължение на три месеца Акселрод е работил с първоначалния режисьор на филма Джон Франкенхаймър, но агентът на Хепбърн е искал по-известен режисьор да работи върху филма и това се е отразило в премахването на Франкенхаймър от проекта.

Заснемането на филма редактиране

Заснемането на филма започва на Пето авеню пред магазина „Тифани & Ко.“ На 2 октомври, 1960 г. По-големите части от сцените навън са заснети в Ню Йорк и всички вътрешни сцени, освен тези в „Тифани & Ко.“, са заснети на филмовата площадка на „Парамаунт Студиос“ в Холивуд[3].

Според един източник въвеждащата сцена, в която Холи се вглежда във витрината на магазина, е причинила изключително трудности за режисьора Блейк Едуардс. Въпреки че е семпла като концепция, контролирането на тълпата, неприязънта на Хепбърн към печива и електрически удар, който за малко не взима живота на член от снимачния екип, създават препятствия пред нейното заснемане. Според друг източник повторното заснемане се е случило бързо благодарение на временно намаляване на трафика в околността.

Музика редактиране

По време на филма Хепбърн изпява емблематичната за продукцията песен „Moon River“, написана от Хенри Манчини (Henry Mancini) и Джони Мърсър (Johnny Mercer). Песента е пригодена към ограничения вокален обхват на актрисата, , като изпълнението се базира на песните, които изпява във филма от 1957 година „Клоунско лице“. При излизането на юбилейното DVD издание на „Закуска в Тифани“ копродуцентът Дик Шепърд (Dick Shepherd) казва в аудио коментар, че след изслушване в Сан Франциско Мартин Ранкин (Martin Rankin), началникът на продукциите в Парамаунт, е пожелал „Moon River“ да бъде заменена от друга песен, но „Марти (Джъроу, копродуцент) и аз заедно обявихме, че това ще се случи през труповете ни“ – думи, причислени към самата Хепбърн на по-късен етап.

Саундтракът включва партитура, композирана и ръководена от Хенри Манчини, и включваща песни на Манчини и Джони Мърсър. През 1961 година Манчини и Мърсър печелят Оскар за Най-добра оригинална песен за „Moon River“. Манчини печели и за Най-оригинална партитура. Също така има неиздадени части от партитурата. „Carousel Cue“ е от неизлъчена сцена, докато „Outtake 1“ е от изтрита сцена, в която Холи и Фред посещават Тифанис, и включва различни вариации на основната тема. През 2013 „Интрада“ пуска цялата филмова партитура в оригиналното ѝ звучене.  

Рецепция редактиране

„Закуска в Тифани“ е пуснат в кината от „Парамаунт Пикчърс“ на 5 октомври 1961 година, като се радва на критически и комерсиален успех, достигащ 14 милиона долара, при положение че са вложени 2,5 милиона долара в създаването на филма.Изиграната от Хепбърн Холи Голайтли се счита за една от най-паметните и лесноразпознаваеми роли. Самата актриса счита това за една от най-предизвикателните си роли, тъй като тя е била интроверт, принуден да изиграе екстроверт.

Филмът получава 5 номинации на 34-тите Награди на филмовата академия на САЩ: Най-добра актриса (за Хепбърн), Най-добре адаптиран сценарий, Най-добър дизайн на продукцията, печелейки Най-добра оригинална партитура и Най-добра оригинална песен за „Moon River“. Филмът е бил представен като „културно, исторически и естетически“ значим от Библиотеката на Конгреса и избран за опазване от Националния филмов регистър през 2012 година[4].

В сайта за оценка на филми „Rotten Tomatoes“ филмът има одобрение от 88%, основано на 56 ревюта със средна оценка от 7.50/10. Според критическите изводи на сайта продукцията „съдържа някои грозни анахронизми, но Блейк Едуардс достига връхна точка в хумора си, а Одри Хепбърн абсолютно огрява екрана с присъствието си“[5]. В „Metacritic“ филмът има средна оценка от 76/100, основана на шестима критици, които индикират за „генерално положителни ревюта“.

Критически отзвук редактиране

Списание „Тайм“ отбелязва, че „за първия половин час холивудската Холи не е по-различна от тази на Капоти. Тя е загубила незаконното дете, което е имала в себе си, но продължава да е същата радостно и топло дете в булчински вид, което на 15 години бяга в Холивуд, за да намери нещо по-стойностно в живота – например обувки". Списанието набляга на това, че „след началото, доближаващо се до версията на Капоти, режисьорът Блейк Едуардс ...... променя в края характера на героинята.“. Почти 50 години по-късно „Тайм“ коментира основополагащата роля, която изиграва за Хепбърн изобразяването на Голайтли:

„Закуска в Тифани“ задава посоката на развитие на актрисата през 60-те години в Холивуд. Холи Голайтли – момиче, идващо от малък южняшки град, и превърнало се в манхатънски трикстър, беше лошата американска братовчедка на Елиза Дулитъл (Eliza Doolittle). Холи също така се оказа прототип за следващите женски роли на Одри Хепбърн в „Шарада“, „Заедно в Париж“ и „Обир в музея“. Тя подготви зрителите за зашеметяващите нива на безпокойство, което героините на Хепбърн изтърпяват в „Часът на децата“, „Двама на пътя“ и „Когато се стъмни“.

„Ню Йорк Таймс“ нарича филма „напълно невероятен, но пленителен полет в изискано композирани и неравни части от комедия, романтика, трогателност, забавен жаргон и някои от най-луксозните райони на източната част на Манхатън“. В ревюто за представянето на актьорите вестникът нарича образа на Холи Голайт

неправдоподобен. Но в лицето на мис Хепбърн тя е очарователна и миниатюрна и ще бъде обожавана, когато и да я видят. Джордж Пепърд (George Peppard) е небрежен и за по-голямата част от времето прилича на посърнал гражданин, който предпочита да изследва действията, отколкото да взима участие в тях. Мартин Балсам (Martin Balsam) се справя в ролята на безочлив холивудски агент. Японското превъплъщение на Пики Рууни (Mickey Rooney) е доста екзотично. Патриша Нийл (Patricia Neal) се държи уверено и оживено в малкото си появи като спонсор на мистър Пепърд , докато Бъди Ебсен има кратък и затрогващ момент като съпруга на мис Хепбърн.

Труман Капоти е ненавиждал Хепбърн в главната роля. Биографът на Капоти Джералд Кларк (Gerald Clarke) счита филма за „валентинка“ към свободните по дух жени, отколкото като предупредителна история за малко момиче, което се е изгубило в големия град. „Филмът е една конфекция – конфекция от сладко и подправки.“.

Влияние в културата редактиране

Хепбърн като Холи, с коса във висок шиньон и държаща голямо цигаре, е считан за един от най-иконичните образи в историята на американското кино през 20. век. Друг емблемтичен предмет, който се появява във филма, са слънчевите очила на Холи. Въпреки че често са бъркани за „Ray-ban“, дизайнът им и производството са дело на Оливър Голдсмит (Oliver Goldsmith) от Лондон. През 2011 година моделът е пуснат повторно по случай 50-годишнината от излизането на „Закуска в Тифани“. Една от трите рокли, създадени от „Givenchy“ за участието на Хепбърн във филма, е продадена на 5 декември, 2006 година за 467,200 долара – почти седем пъти повече от първоначалната цена. „Малката черна рокля“ от “Givenchy“, носена от актрисата в началото на филма, е определена за една от най-емблематичните дрехи в историята на 20. век и е може би най-известната малка черна рокля в историята. Втора малка черна рокля, появила се в „Закуска в Тифани“, заедно с широкопола шапка, се носи от Одри Хепбърн, когато Холи отива на посещение при мафиота Сали Томато в затвора „Синг Синг“. Почит ѝ отдава героинята на Ан Хатауей (Anne Hathaway) Селина Кайл (Selina Kyle), алтер его на Жената котка, част от „Черният рицар: Възраждане“ на Кристофър Нолън (Christopher Nolan). Комиксът „Жената котка“, нарисуван от артиста Адам Хюз (Adam Hughes), е базиран на Хепбърн, като по този начин се отдава двойна почит на образа на Холи Готлайтли от образа на Жената котка.

Филмът възражда кариерата на танцьора и певец от 30-те години Бъди Ебсен (Buddy Ebsen), който получи малка, но ефективна роля във филма като Док Готлайтли, бившия съпруг на Холи. Успехът му там го отвежда към най-известната му роля като Джед Клампет (Jed Clampett) в „Селяндури в Бевърли Хилс“.

Диамантена огърлица в „Тифани“, която Хепбърн набеждава за твърде лъскава, е „Жълтият диамант на Тифани“, е носена от актрисата в публицистичните снимки за филма. Профилът на „Тифани“ като луксозен магазин се доутвърждава след излъчването на филма.

Образът на мистър Юниоши и споровете около него редактиране

За ролята си като мистър Юниоши Мики Рууни носи грим и си слага протеза в устата, за да изиграе окарикатурен образ на японец. От 90-те години насам този образ е обект на засилващи се критики от страна на американци от азиатски произход. Например във филма „Дракон: Историята на Брус Лий“ „Закуска в Тифани“ е използван за илюстрация на расистките нагласи в Холивуд при изобразяването на азиатски герои, когато Брус Лий и съпругата му Линда напускат залата, след като Линда забелязва разочарованието, което изпитва Брус Лий от карикатурното представяне.

В интервю от 2008 година 87-годишният Рууни споделя, че е останал разбит от критиките по отношение на филма:

Къса ми се сърцето. Блейк Едуардс... поиска аз да изиграя ролята, защото той е комедиен режисьор. Наеха ме извънредно и се забавлявахме в процеса на снимане... За повече от 40 години и едно оплакване не съм чул. Където и да отивах по света, хората ми казваха: „Боже, беше толкова забавен.“. Азиатци идват при мен и ми казват: „Мики, ти беше извънземен.“.

Рууни добавя, че не би изиграл ролята, ако знаеше, че ще нарани толкова много хора: „Прощавам на тези, на които не им ареса филмът. Нека Бог благослови Америка, нека багослови Вселената, нека благослови японци, китайци, индийци и нека има примирие.“.

Филмът продължава да привлича критики за този герой, който вече е считан за расистка карикатура, особено след като филмът е определен за класически в публичните пространства.

В ролите редактиране

Актьор Роля
Одри Хепбърн Холи Голайтли
Джордж Пепард Пол Варжак
Патриша Нийл Емили Юстас (Туи (2E)) Фейленсън
Бъди Ебсен Док Голайтли
Мики Руни мистър Юниоши
Мартин Болсам О. Д. Бърман
Алън Рийд Сали Томато
Хосе Луис Де Вилялонга Хосе да Силва Перейра [6]
 
Холи Голайтли (Одри Хепбърн)

Награди и Номинации редактиране

Филмът получава няколко награди - два Оскара, Грами и Донатело.

Източници редактиране

  1. Джеси Хайман. 10 Things You Never Knew About _Breakfast at Tiffany's // Посетен на 2023-06-20.
  2. Jonathan Foerster. Shirley MacLaine isn't getting old, she's just advanced // Посетен на 2023-06-21.
  3. IMDB. Filming & production // Посетен на 2023-06-20.
  4. SUSAN KING. National Film Registry selects 25 films for preservation // Посетен на 2023-06-20.
  5. Rotten Tomatoes. BREAKFAST AT TIFFANY'S // Посетен на 2023-06-20.
  6. Пълен списък на актьори и роли - „Закуска в Тифани“ // Internet Movie Database. Посетен на 27 май 2019.

Външни препратки редактиране