За новия интелектуалец
„За новия интелектуалец“ (на английски: For the New Intellectual) е книга на Айн Ранд, издадена през 1961 г. Това е нейната първа научна книга. По-голяма част от съдържанието представлява откъси от романите на Айн Ранд, придружени от обширно есе, което се фокусира върху историята на философията.
| За новия интелектуалец | |
| For the New Intellectual | |
| Автор | Айн Ранд |
|---|---|
| Първо издание | 1961 г. САЩ |
| Издателство | Random House |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | Философия |
| Вид | сборник |
| Преводач | Анелия Ерменкова, Божидар Маринов, Милена Попова |
| ISBN | ISBN 978-954-8585-07-1 |
Книгата излиза на българския книжен пазар през 2008 г., публикувана от издателска къща МаК [1]
Съдържание редактиране
Всички откъси представляват речи на различна тематика, като преобладават тези от нейните основни романи „Изворът“ и „Атлас изправи рамене“. Останалите два: „Химн“ и „Ние, живите“ са представени с по един откъс. Речта от „Ние живите“ е на главната героиня Кира Аргунова, с нея тя се обръща към комуниста Андрей Таганов (един от водещите мъжки персонажи). [2]
„Изворът“ редактиране
- Природата на хората втора ръка
Първият откъс е от разговора между Хауърд Роурк и неговия приятел Гейл Уайнънд, в който Роурк обяснява до какви изводи е стигнал за психологията на тези, които са движени от подбуди, противоположни на неговите.[3]
- Душата на колективиста
Вторият откъс е изповедта на антипода на Роурк и негов основен враг, Елсуърт М. Тухи, архитектурен критик и социолог, който прекарва живота си в чертаене на контурите на едно бъдещо колективистично общество. Той се обръща към една от своите жертви.[4]
- Душата на индивидуалиста [5]
Това е речта, която Хауърд Роурк произнася в своя защита като подсъдим за това, че е взривил строежа на държавен жилищен комплекс; той го е проектирал за друг архитект, Питър Кийтинг; като споразумението е било комплексът да бъде построен точно според проекта на Роурк; споразумението е нарушено от държавната агенция; двамата архитекти нямат нито законова защита, нито им е позволено да съдят държавата.[6]
„Атлас изправи рамене“ редактиране
- Смисълът на парите
Това е словото, произнесено от Франсиско Д‘Анкония, индустриалец в сферата на медодобива, наследник на огромно богатство, най-близкият приятел на Голт и първият, присъединил се към неговата стачка.[7]
- Мъченичеството на индустриалеца
Това е част от разговора между Франсиско Д‘Анкония и Ханк Риърдън, човек издигнал се сам до положение на най-големия индустриалец в стоманодобивната промишленост в страната (САЩ). (Говори Франциско).[8]
- Моралният смисъл на капитализма
Това са свидетелските показания на Ханк Риърдън, дадени по време на воденото срещу него съдебно производство за незаконна продажба на метална сплав – създадена от него, но поставена под режим на държавен контрол и разпределение.[9]
- Смисълът на секса
Това е част от разговора между Франциско Д‘Анкония и Ханк Риърдън, които са влюбени в една и съща жена, макар и никой от двамата да не го знае.[10]
- От всекиго според способностите, всекиму според потребностите
Това е историята на случилото се в компанията за двигатели „Двадесети век“ – където горецитираният лозунг е приложен на практика – такава, каквато я разказва един от оцелелите.[11]
- Забравеният човек на социалноотговорната медицина
Това е обяснението, дадено от изтъкнат мозъчен хирург, защо се е присъединил към стачката на Голт.[12]
- Артистичната натура
Това е откъс от разговора между Дагни Тагарт, героинята на разказа, и Ричард Хали, велик композитор, който стачкува.[13]
- Говори Джон Голт[14]
Това е философията на обективизма [15]
Главното есе редактиране
Главното есе обсъжда историята на философията, поставяйки особено силен акцент вурху заблудите и грешките, допускани във времето. Авторът използва два термина, за да илюстрира най-всеизвестните (според нея) типажи, които са играли важна роля в историята на философията:„Атила“ и „Шамана“. По нейни думи те стоят в основата на злото. Атила е човек, използвал физическа сила (жестокост) за постигане на целите си. Шаманът е човек (предимно философ, религиозна личност или друг вид интелектуалец), използвал слова и писания, за да настрои хората против рационалната им преценка, често в полза на Атила, у когото е властта.
Тя приключва своето есе с думи на надежда, че „новият интелектуалец“ (оттук името на есето и книгата) ще придобие известност. Новият интелектуалец ще насърчава използването на разума и чрез него ще убеждава, наместо да се уповава на насилие или на заплахи за насилие, с цел да убеждава чрез страх.
Източници редактиране
- ↑ „За новия интелектуалец“, Издателска къща МаК[неработеща препратка]
- ↑ Монологът на Кира Аргунова, архив на оригинала от 6 септември 2010, https://web.archive.org/web/20100906012729/http://www.mak-bg.eu/bg/%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%B3%D1%83%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0, посетен на 22 август 2010
- ↑ „За новия интелектуалец“, стр. 75.
- ↑ „За новия интелектуалец“, стр. 78.
- ↑ Цялата реч на Хауърд Роурк
- ↑ „За новия интелектуалец“, стр. 84.
- ↑ „За новия интелектуалец“, стр. 97.
- ↑ „За новия интелектуалец“, стр. 104.
- ↑ „За новия интелектуалец“, стр. 107.
- ↑ „За новия интелектуалец“, стр. 109.
- ↑ „За новия интелектуалец“, стр. 112.
- ↑ „За новия интелектуалец“, стр. 126.
- ↑ „За новия интелектуалец“, стр. 127.
- ↑ Цялата реч на Джон Голт[неработеща препратка]
- ↑ За новия интелектуалец, 130стр.