Звезда (крепост)
Звезда (на македонска литературна норма: Ѕвезда, Дзвезда) или Звездино кале (Ѕвездино Кале) е крепост, съществувала през Късната античност и Средновековието, разположена над гостиварското село Сърбиново, Северна Македония.[1][2]
| Звезда Ѕвезда | |
 Археологически находки от Кале Звезда, експонат в етнографския музей в Джепчище | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Терит. единица | община Врабчище |
| Местоположение | Сърбиново |
| Основаване | Късна античност, Средновековие |
| Състояние | руини |
| Собственик | държавна |
| Звезда в Общомедия | |
Местоположение редактиране
Калето е на 2,5 km западно от Сърбиново на издаден и 80 m висок скален нос на 690 m надморска височина, над устието на Симница в Падалищката река. Северната и североизточната страна са почти отвесни скали и достъпът е през седлото от запад и югозапад. В източното подножие по Падалищката река е пътят Гостивар — Кичево.[1]
Античност редактиране
Средновековната стена има за основа късноантична. Открити са и парчета късноантична керамика, питоси и тегули.[1]
Средновековие редактиране
Върху старите основи е изградено ядрото на новата твърдина - според характеристиките ѝ в края на XIII - XIV век. Крепостта има трапецовидна форма с размери 45 х 60/23 m. Зидът е изграден от ломен камък с варов хоросан и има много дупки за скеле и сантрачи. На южното чело има лошо запазена кула. Кулата на северозападния ъгъл е добре запазена и вероятно е била донжон. Размерите ѝ са 13 х 8 m, а височината днес стига до 4 m. Входът е от юг, а до него е главната порта, през която се влиза в малко преддверие, а след това в главния двор на твърдината. Втора порта има на източния зид. На северната страна, над вертикалните скали стената не е запазена.[1]
Около ядрото на твърдината е изграден и предзид - също късносредновековен по характеристиките си, ограждащ вътрешно пространство - цвингер - широко 12—18 m. На северозападния ъгъл има добре запазена порта, широка 2,7 m. До нея, вътре има стражева къща.[1]
Открити са парчета от славянски црепни, огнищна керамика и много железни предмети - клинци и кламфи, ножове, върхове от стрели за пробиване на броня, желязна сгур - датиращи от Късното средновековие.[1]
В източното подножие на Калето, в речната теснина на местността Самоков и Ковач, има остатъци от стари топилници (печки) и ковачници на желязо. Желязната руда е копана на повърхността по склоновете на Ветерник, около днешното село Железна река и по течението на едноименната река, която се влива в Падалищката на 5—6 km източно от Калето.[1] Тези остатъци са от Късната античност и Средновековието.[3][2]
Твърдината Звезда е изградена в периода на разцвета на рударството в района в XIII или XIV век, като държавен контролен пункт над околните рудници. Същевременно тя е контролирала и пътя от Полога към Кичево.[3]
Османска епоха редактиране
Звезда е населена и в раннотурския период - XV и може би XVI век, като е продължавала да контролира все още активните железни рудници на железо. За това свидетелстват сградите на калето. Една от тях - жилищна или магазин - е долепена на събореното чело на главния зид със свободна ориентация, отстъпваща от предходната. Стражевата къща до източнита порта също е с ориентация отстъпваща от главния план на твърдината и е небрежно издигната. Върху западната стражарска кула има висока грамада, свидетелстваща за по-късна градежна фаза.[4]
Идентификация редактиране
В османски преброителен дефтер № 4 от 1467/68 година е отбелязан хисар Търново, който заедно със Собри и Аргирокастро, доставял желязо за оръжие на град Призрен. Търново е старо село, изместено по-високо в планината на 4 km североизточно от Сърбиново, което поeтапно е обхванало землището му.[4]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 180.
- ↑ а б Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 181.
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 182.